ТЕКСТ 29
сама пашян хи сарватра
самавастхитам ӣшварам
на хинастй тмантмна
тато я̄ти пар гатим
самам – еднакво; пашян – като вижда; хи – несъмнено; сарватра – навсякъде; самавастхитам – еднакво установени; ӣшварам – Свръхдушата; на – не; хинасти – деградира; тман – с ума; тмнам – душата; тата – тогава; я̄ти – достига; парм – трансцендентална; гатим – цел.
Този, който вижда Свръхдушата еднакво представена във всяко живо същество, не се подчинява на ума си. По такъв начин той приближава духовната обител.
Приемайки материалното си съществуване, живото същество попада в положение, различно от духовното му съществуване. Но ако разбере, че Върховният, като Парамтм, се намира навсякъде, тоест, ако усеща присъствието на Върховната Божествена Личност във всяко живо същество, човек няма да се поддаде на пагубния си ум и ще напредва постепенно към духовния свят. Обикновено човешкият ум е привързан към сетивно наслаждение, но когато се обърне към Свръхдушата, това води до напредък в духовното разбиране.