ТЕКСТ 17
тма-самбхвит стабдх
дхана-мна-маднвит
яджанте нма-ягяис те
дамбхенвидхи-пӯрвакам
тма-самбхвит – самодоволни; стабдх – нагли; дхана-мна – от богатство и високомерие; мада – в илюзия; анвит – завладени; яджанте – извършват жертвоприношения; нма – само на име; ягяи – с жертвоприношения; те – те; дамбхена – от гордост; авидхи-пӯрвакам – без да следват никакви правила и предписания.
Самодоволни и нагли, заслепени от богатство и високомерие, понякога те с гордост извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви правила и предписания.
Мислейки се за център на вселената и пренебрегвайки всеки авторитет и писание, демоните понякога извършват т.нар. религиозни обреди и жертвоприношения. И тъй като за тях не съществува никакъв авторитет, те са много нагли. Това се дължи на илюзията от придобитото богатство и престиж. Понякога такива демони приемат ролята на проповедници, подвеждат хората и стават известни като религиозни реформатори или представят себе си за въплъщения на Бога. Те устройват показни жертвоприношения, почитат полубоговете или измислят свой собствен Бог. Обикновените хора започват да ги почитат и обожават, а глупаците ги обявяват за велики познавачи на духовната наука. Демоничните личности обличат дрехи на отрекли се от света и така пременени, извършват всевъзможни глупости. В действителност далите обет за отречение трябва да се придържат към много строги правила. Но демоните не обръщат никакво внимание на тези ограничения. Те мислят, че всеки може да си създаде свой собствен духовен път и не съществува такова нещо като единен път, който трябва да се следва. Тук специално се подчертава думата авидхи-пӯрвакам – незачитане на правилата и предписанията. Подобни възгледи винаги са плод на невежество и илюзия.