ТЕКСТ 18
ахакра бала дарпа
кма кродха ча сашрит
мм тма-пара-дехеш̣у
прадвиш̣анто 'бхясӯяк
ахакрам – фалшиво его; балам – сила; дарпам – гордост; кмам – похот; кродхам – гняв; ча – също; сашрит – приели подслон; мм – мен; тма – в техните; пара – и в други; дехеш̣у – тела; прадвиш̣анта – като богохулствуват; абхясӯяк – завистливи.
Заблудени от фалшиво его, сила, гордост, похот и гняв, демоните започват да завиждат на Бога, Върховната Личност, който се намира в собствените им тела, както и в телата на другите, и хулят истинската религия.
Демоничният човек е винаги против върховенството на Бога и не е склонен да вярва в писанията. И свещените писания, и самото съществуване на Върховната Божествена Личност пораждат завист у него. Причина за това е така нареченият престиж, натрупаното богатство и сила. Демонът не знае, че сегашният живот е подготовка за следващия. Не знаейки това, той всъщност мрази собственото си аз, както и аза у другите. Той извършва насилие върху телата на другите и върху своето тяло. Лишен от знание, не се съобразява с върховната власт на Божествената Личност. С неприязън към свещените писания и Върховната Божествена Личност той изнамира псевдоаргументи срещу съществуването на Бога и отрича авторитета на писанията. Смята се за независим и всемогъщ. Убеден, че няма равен на себе си по сила, власт и богатство, демонът си мисли, че може да прави каквото си иска и няма кой да го спре. Ако някой пречи на наслаждението му, той се заема да го унищожи със собствени сили.