ТЕКСТ 4
дамбхо дарпо 'бхимнашча
кродха пруш̣ям ева ча
агя̄на чбхиджтася
пртха сампадам сурӣм
дамбха – гордост; дарпа – арогантност; абхимна – самолюбие; ча – и; кродха – гняв; пруш̣ям – грубост; ева – несъмнено; ча – и; агя̄нам – невежество; ча – и; абхиджтася – на роденият; пртха – о, сине на Птх; сампадам – качествата; сурӣм – на демоничната природа.
Гордост, арогантност, самолюбие, гняв, грубост и невежество – тези качества принадлежат на хората с демонична природа, о, сине на Птх.
В този стих е описан прекият път към ада. Демоничните хора се представят за поборници на религията и духовния прогрес, въпреки че не следват никакви принципи. Те са безочливи и горди със своето образование и богатство. В желанието си да бъдат боготворени изискват от другите уважение и почит, макар да не ги заслужават. Те лесно се гневят и за най-дребното нещо и говорят грубо и неучтиво. Те не знаят какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Винаги постъпват както им хрумне, следвайки своите прищевки, и не признават никакви авторитети. Тези демонични качества са им присъщи по природа – те ги получават още в утробата на майката и израствайки, ги проявяват в пълна степен.