No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 5

даивӣ сампад вимокш̣я
нибандхя̄сурӣ мат
м шуча сампада даивӣм
абхиджто 'си пава

даивӣ – трансцендентални; сампат – качества; вимокш̣я – за освобождение; нибандхя – за робство; сурӣ – демонични качества; мат – се считат; м – не; шуча – безпокой се; сампадам – качества; даивӣм – божествени; абхиджта – роден от; аси – ти си; пава – о, сине на Пу.

Трансценденталните качества водят към освобождение, а демоничните – към робство. Но ти не се безпокой, о, сине на Пу, защото си роден с божествени качества.

Бог Кш̣а насърчава Арджуна, като му казва, че не е роден с демонични качества. Неговото участие в сражението не е проява на демонични наклонности, защото предварително е обмислил внимателно всички „за“ и „против“. Той е размишлявал над това дали толкова почтени личности като Бхӣш̣ма и Дроа трябва да бъдат убити, или не, следователно неговите действия не са продиктувани от гняв, желание за евтина слава или грубост. Ето защо Арджуна няма качества на демон. За един кш̣атрия да поразява врага със стрели, е трансцендентално занимание, а неизпълнението на този дълг е демонично. Затова Арджуна няма причина да скърби. Всеки, който следва предписаните за различните съсловия правила, се намира на трансцендентално равнище.

« Previous Next »