ТЕКСТ 15
анудвега-кара вкя
сатя прия-хита ча ят
свдхя̄я̄бхясана чаива
в-мая тапа учяте
анудвега-карам – необезпокояващи; вкям – думи; сатям – честни; прия – скъпи; хитам – благоприятни; ча – също; ят – което; свдхя̄я – на изучаване на Ведите; абхясанам – практика; ча – също; ева – несъмнено; вк-маям – на гласа; тапа – въздържание; учяте – се казва.
Въздържанието на речта се състои в употреба на думи, които са правдиви, приятни, полезни и не безпокоят хората, а също и в редовно позоваване на ведическата литература.
Не бива да говорим така, че да смущаваме ума на другите. Разбира се, когато говори един учител, той казва истината заради обучението на учениците си, но трябва да внимава с другите, които не са негови ученици и да не притеснява умовете им. Това е въздържание по отношение на говоренето. Освен това не бива да се говорят глупости. В духовните среди се обсъждат само неща, потвърдени от писанията. Би трябвало да се позоваваме на авторитетните писания, за да подкрепим казаното от нас. В същото време добре е речта да бъде много приятна за слуха. От подобни обсъждания има огромна полза и те издигат човешкото общество. Ведическата литература е безкраен източник; тя трябва да се изучава. Всичко това се нарича въздържание на речта.