ТЕКСТ 16
мана-прасда саумятва
маунам тма-виниграха
бхва-сашуддхир итй етат
тапо мнасам учяте
мана-прасда – удовлетворение на ума; саумятвам – без двуличие към другите; маунам – мълчаливост; тма – на себето; виниграха – контрол; бхва – на собствената природа; сашуддхи – пречистване; ити – така; етат – това; тапа – въздържание; мнасам – на ума; учяте – се казва.
Удовлетворение, простота, мълчаливост, себеконтрол и пречистване на съществуването – това е въздържанието на ума.
Да се направи умът въздържан, означава той да се оттегли от сетивното наслаждение. Умът трябва да бъде така обучен, че винаги да мисли за доброто на другите. Най-подходящо възпитание за него е сериозността на мислите – неотклонно в Кш̣а съзнание и далеч от сетивното наслаждение. За да пречисти природата си, човек трябва да стане Кш̣а осъзнат. Умът може да постигне удовлетворение само ако бъде спасен от мисли за собствено наслаждение. Колкото повече преследваме сетивната наслада, толкова повече умът ни става неудовлетворен. В настоящата епоха ненужно, по всевъзможни начини, насочваме ума си към сетивното и така не му даваме възможност да бъде удовлетворен. Най-добрият начин за действие е да обърнем ума си към ведическата литература, която е пълна с удовлетворяващи разкази, като тези в Пурите и Махбхрата. Нека да се възползваме от това знание и да се пречистим. Умът трябва да се освободи от двуличието и да се занимава с благоденствието на всички. Мълчаливост означава постоянно да се мисли за себепознанието. В този смисъл личността в Кш̣а съзнание съблюдава съвършено мълчание. Контрол над ума означава да се отдръпва ума от сетивното наслаждение. Човек трябва да бъде прям в отношенията си и с това да пречисти своето съществуване. Всички тези качества, взети заедно, съставляват въздържание в умствените дейности.