ТЕКСТ 20
дтавям ити яд дна
дӣяте 'нупакрие
деше кле ча птре ча
тад дна сттвика смтам
дтавям – като дълг; ити – така; ят – този, който; днам – благотворителност; дӣяте – се дава; анупакрие – без да желае нещо в замяна; деше – на подходящо място; кле – в подходящо време; ча – също; птре – на подходяща личност; ча – и; тат – това; днам – милостиня; сттвикам – в гуата на доброто; смтам – се счита.
Милостинята, която се дава от чувство за дълг, без очакване на нещо в замяна, в подходящо време и място и на достойна личност, е в гуата на доброто.
Ведическата литература препоръчва милостинята, дадена на личност, която се занимава с духовни дейности. Няма препоръки за произволно даване на милостиня; винаги трябва да се взема под внимание духовното съвършенство. Затова е препоръчително милостиня да се дава на местата за поклонение, при лунно или слънчево затъмнение, в края на месеца, на учен брхмаа или предан ваиш̣ава или в храмовете. Подобна благотворителност би трябвало да се предлага без никакво очакване на нещо в замяна. Понякога от състрадание хората дават милостиня на някой бедняк, но ако той не я заслужава, тогава няма духовен напредък. С други думи, безразборната благотворителност не се препоръчва във ведическата литература.