ТЕКСТ 3

Всеки, независимо какъв е той, има определен вид вяра. Но неговата вяра е в добро, в страст или в невежество в зависимост от придобитата природа. Вярата определя общуването с точно определени личности. В действителност всяко живо същество, както се посочва в петнайсета глава, по произход е откъсната, неразделно свързана с Върховния частица. Следователно то е трансцендентално спрямо материалните гуи. Но когато забрави връзката си с Върховната Божествена Личност и влезе в обусловен досег с материалната природа, човек оформя собственото си положение чрез общуване с нейните разновидности. Възникналите по този начин изкуствена вяра и съществуване са само материални. Макар и воден от някакво впечатление или схващане за живота, по произход човек е ниргуа, т.е. трансцендентален. Той трябва да се пречисти от натрупаното материално замърсяване, за да възстанови връзката си с Върховния Бог. Единственият път за връщане, който може да бъде следван без страх, е Кш̣а съзнание. Този път гарантира издигане до съвършеното ниво. Но ако не тръгнем по пътя на Кш̣а съзнание, по пътя на себепознанието, със сигурност ще попаднем под влияние на природните гуи.

Думата шраддх (вяра) е много важна в този стих. Шраддх, вярата, води началото си от гуата на доброто. Може да се вярва в някой полубог, в някакъв създаден Бог или в някаква въображаема измислица. Предполага се, че силната вяра поражда дейности в материалното добро. Но в материално обусловения живот дейностите не са напълно пречистени. Те са смесени, не са в чистото добро. Чистото добро е трансцендентално; в пречистеното добро може да се разбере истинската природа на Върховната Божествена Личност. Докато вярата не е напълно в пречистеното добро, тя е подложена на замърсяване от гуите на материалната природа. Замърсяващите гуи достигат до сърцето. Тоест вярата се установява в зависимост от това с коя гуа на материалната природа е свързано сърцето. Трябва да знаем, че ако човешкото сърце е в гуата на доброто, вярата също е в гуата на доброто. Ако сърцето е в гуата на страстта, вярата също е в гуата на страстта. И ако сърцето се намира в гуата на невежеството, илюзията, и вярата е замърсена по същия начин. В този свят откриваме различни видове вяра, на които съответстват различни религии. Истинският принцип на религиозната вяра е установен в гуата на чистото добро, но понеже сърцето е замърсено, срещаме различни религиозни принципи. Така в съответствие с видовете вяра има и различно обожание.