No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 21

птхактвена ту ядж гя̄на
нн-бхвн птхаг-видхн
ветти сарвеш̣у бхӯтеш̣у
тадж гя̄на виддхи рджасам

птхактвена – поради разделяне; ту – но; ят – което; гя̄нам – знание; нн-бхвн – разнообразни положения; птхак-видхн – различни; ветти – знае; сарвеш̣у – във всички; бхӯтеш̣у – живи същества; тат – това; гя̄нам – знание; виддхи – трябва да се знае; рджасам – от гледна точка на страстта.

Знанието, чрез което се вижда различен вид живо същество във всяко отделно тяло, е в гуата на страстта.

Схващането, че материалното тяло е живото същество и с разрушаване на тялото се разрушава и съзнанието, се нарича знание в гуата на страстта. Според него телата се различават едно от друго, защото са развили различно съзнание; с други думи, не съществува отделна душа, проявяваща съзнание. Самото тяло е душата и отвъд тялото няма отделна душа. Според това разбиране съзнанието е временно. Или пък – не съществуват индивидуални души, а една всепроникваща, всезнаеща душа, докато тялото е проявление на временно невежество. Или още – извън това тяло няма никаква особена индивидуална или върховна душа. Всички тези схващания произхождат от гуата на страстта.

« Previous Next »