ТЕКСТ 12

Във Ведите, в Каха Упаниш̣ад, както и в Шветш̣ватара Упаниш̣ад, се казва, че Върховната Божествена Личност поддържа живота на безброй живи същества в различни форми и среда, според индивидуалните им дейности и последиците от тях. Чрез пълните си експанзии Върховната Личност пребивава в сърцето на всяко живо същество. Само святи хора, които могат да виждат отвътре и отвън все същия Върховен Бог, наистина постигат съвършен и вечен душевен мир.

Ведическата истина, предадена на Арджуна, е предназначена и за тези, които се представят за велики учени, но всъщност притежават оскъдни знания. Господ ясно казва, че Той самият, Арджуна и царете на бойното поле, са вечни индивидуални същества. Бог е вечният поддръжник на индивидуалните живи същества – както на обусловените, така и на освободените. Той е върховната индивидуална личност и Арджуна, вечният спътник на Бога, и всички царе, събрани на бойното поле, са индивидуални вечни личности. Погрешно е да се мисли, че те не са съществували като индивиди в миналото и няма да съществуват в бъдеще. Тяхната индивидуалност съществува и ще продължава да съществува вечно, затова не бива да има скръб за никого.

Мя̄вдӣ теорията, според която след освобождението индивидуалната душа, скрита от покривалото на илюзията мя̄, ще се слее с безличностния Брахман и ще изгуби индивидуалното си съществуване, тук е отхвърлена от Бог Кш̣а, върховният авторитет. Не се подкрепя и твърдението, че индивидуалността на обусловените същества е само плод на тяхното въображение. Кш̣а ясно заявява, че в бъдеще неговата индивидуалност и индивидуалността на другите живи същества ще продължи да съществува вечно; това е потвърдено и в Упаниш̣адите. Твърдението на Кш̣а е авторитетно, защото Той не е подвластен на илюзията. Ако живите същества не притежаваха индивидуалност, Кш̣а не би я подчертавал така настойчиво, особено говорейки за бъдещето. Философите Мя̄вдӣ възразяват, че индивидуалността, за която говори Кш̣а, не е духовна, а материална. Но дори да приемем довода, че индивидуалността е материална, тогава как бихме могли да разграничим индивидуалността на Кш̣а? Кш̣а набляга на своята индивидуалност и в миналото, и в бъдещето. Той потвърждава това по много начини и обявява, че безличностният Брахман му е подчинен. Кш̣а запазва духовната си индивидуалност винаги. Ако Той бъде приет за обикновена обусловена душа с индивидуално съзнание, представената от него Бхагавад-гӣт губи своята стойност на авторитетно писание. Един обикновен човек с присъщите на хората четири недостатъка не може да учи другите на това, което си струва да бъде чуто. Гӣт стои по-високо от произведенията, написани от обикновени хора. Никоя светска книга не може да се сравни с Бхагавад-гӣт. Когато приемем Кш̣а за обикновен човек, Гӣт изгубва особената си значимост. Философите Мя̄вдӣ утвърждават, че множествеността, спомената в този стих, е условна и се отнася до тялото. Но в предишния стих тази телесна представа за живота беше отхвърлена. След като вече е осъдил подобна концепция, как е възможно Кш̣а да изведе твърдение, основано на тялото? Следователно индивидуалността, за която се говори тук, има духовна основа и това се потвърждава от всички велики чрии, като Шрӣ Рмнуджа и други. В много стихове на Гӣт ясно е казано, че духовната индивидуалност може да бъде разбрана от преданите на Бога. Всички, които завиждат на Бог Кш̣а като Върховна Личност, не могат истински да се докоснат до тази велика книга. Без преданост към ученията на Гӣт се подхожда също като пчела, която пълзи по стъклото на буркан с мед. Не можеш да вкусиш меда, докато не отвориш буркана. По същия начин мистицизмът на Бхагавад-гӣт е разбираем единствено за предани и никой друг не може да го вкуси, както е посочено в четвърта глава. Тези, които не приемат съществуването на Бога, не могат да се доближат до Гӣт. Затова коментарите към Бхагавад-гӣт, написани от Мя̄вдӣте, изкривяват истината в нея до неузнаваемост. Бог Чайтаня ни забранява да четем подобни коментари и ни предупреждава, че ако приемем Мя̄вдӣ философията, се лишаваме напълно от способността да проникнем в истинското тайнство на Гӣт. Ако индивидуалността се отнасяше само до емпиричната вселена, тогава не би имало нужда от учението на Бога. Различието между индивидуалната душа и Бога е вечна реалност, потвърдена от Ведите, както вече стана дума.