ТЕКСТ 15
я хи на вятхаянтй ете
пуруш̣а пуруш̣арш̣абха
сама-дукха-сукха дхӣра
со 'мтатвя калпате
ям – човек, на когото; хи – със сигурност; на – никога; вятхаянти – страдат; ете – всички тези; пуруш̣ам – на личност; пуруш̣а-ш̣абха – о, най-добър сред хората; сама – непроменен; дукха – в нещастие; сукхам – и щастие; дхӣрам – търпелив; са – той; амтатвя – за освобождение; калпате – е считан за подходящ.
О, най-добър сред хората (Арджуна), този, който не се влияе от щастие и нещастие, непоколебим и в двете, наистина е достоен за освобождение.
Ако има решителност да постигне напредък в духовното познание и може еднакво да търпи атаките на щастие и нещастие, човек несъмнено е подходящ за освобождение. Във варшрама институцията четвъртото жизнено стъпало, стъпалото на отречението от света (саннса), изисква огромни усилия. Но решилият да направи живота си съвършен, приема саннса въпреки всички трудности. Обикновено трудностите идват от прекъсване на семейните връзки и липсата на общуване със съпругата и децата. Ако някой може да понесе тази тежест, тогава е сигурно, че пътят му към духовно себепознание е завършен. И Арджуна при изпълнението на задълженията си като кш̣атрия е съветван да прояви твърдост, макар да му е трудно да се сражава с роднини и други любими хора. Бог Чайтаня приема саннса на двайсет и четири годишна възраст, въпреки че не е имало кой да се грижи за младата му съпруга и възрастната му майка. Но заради по-висшата кауза Той приел саннса и бил решителен в изпълнението на задълженията си. Това е пътят за постигане на освобождение от материалното робство.