ТЕКСТ 16

Променящото се тяло не е вечно. То се изменя всеки миг от действията и взаимодействията на различните клетки и това се признава от съвременната медицина. Така се осъществяват процесите на растеж и стареене на тялото. Но душата съществува вечно, като остава неизменна, независимо от промените на тялото и ума. В това се състои разликата между материята и духа. По своята природа тялото е променливо, а душата вечна. До този извод са стигнали всички, прозрели истината – имперсоналисти и персоналисти. Във Виш̣у Пура (2.12.38) се казва, че Виш̣у и обителта му имат сияйно духовно съществуване (джьотӣш̣и виш̣ур бхуванни виш̣у). Понятията „съществуващ“ и „несъществуващ“ се отнасят за духа и материята. И прозрелите истината го потвърждават.

Това е начало на наставленията на Бога към живите същества, объркани от влиянието на невежеството. С премахване на невежеството се възстановява вечната връзка между поклонника и обекта на поклонение и се изяснява разликата между индивидуалните живи същества и Върховната Божествена Личност. Човек може да разбере природата на Бога чрез задълбочено изучаване на самия себе си: разликата между индивидуалното живо същество и Върховния – това е отношението между частта и цялото. Веднта сӯтра и Шрӣмад Бхгаватам посочват Върховния за първоизточник на всички проявления. Тези проявления се възприемат като части от висшата или нисшата природа. Живите същества принадлежат към висшата природа – това ще бъде пояснено в седма глава. Естествено е да няма разлика между енергията и енергоизточника, но енергоизточникът е приеман за Върховен, а енергията, т.е. природата – за подчинена. Следователно живите същества винаги са подчинени на Върховния Бог, както слугата е подчинен на господаря, а ученикът – на учителя. Това чисто знание не може да се разбере под влияние на невежеството и за да разсее това невежество, Бог изговаря Бхагавад-гӣт – за просветление на всички живи същества за вечни времена.