ТЕКСТ 19
я ена ветти хантра
яш чаина маняте хатам
убхау тау на виджнӣто
ня ханти на ханяте
я – всеки, който; енам – това; ветти – знае; хантрам – убиецът; я – всеки, който; ча – също; енам – това; маняте – смята; хатам – убит; убхау – и двамата; тау – те; на – никога; виджнӣта – имат знание; на – никога; аям – този; ханти – убива; на – нито; ханяте – е убито.
Този, който мисли живото същество за убиец или за жертва, не притежава знание, защото душата не убива и не може да бъде убита.
Когато тялото загива, поразено от смъртоносно оръжие, живото същество не умира. Душата е толкова малка, че е невъзможно да бъде убита с каквото и да е оръжие, както ще разберем от следващите стихове. Живото същество не може да бъде убито по никакъв начин, защото неговата природа е духовна. Жертва е само материалното тяло. Това не означава, че се поощрява убийството. Ведическото наставление е: м хист сарв бхӯтни – не извършвай насилие над никого. Разбирането, че живото същество не може да бъде убито, не насърчава и клането на животни. Убийството на всяко тяло, извършено без разрешението на по-висш авторитет, е престъпление и се наказва както от законите на държавата, така и от законите на Бога. Арджуна обаче е трябвало да убива не по собствена прищявка, а заради принципите на религията.