ТЕКСТ 31

В системата на четирите социални съсловия, на които е разделено обществото, представителите на второто съсловие – кш̣атриите – отговарят за доброто му управление. Кш̣ат означава „наранявам“. Човек, който защитава от злини, е наричан кш̣атрия (тряте   означава  защитавам). Кш̣атриите се учат да убиват на лов в гората. Един кш̣атрия е трябвало да отиде в гората, да открие тигър и да го победи само с меча си. Когато тигърът бивал убит, трупът му се кремирал на погребален огън с царски почести. Тази традиция се следва и до днес от царете кш̣атрии в Джайпур. Кш̣атриите се обучават да предизвикват и убиват, защото понякога по законите на религията е необходимо да прибягват към насилие. Затова на тях не се препоръчва да приемат направо жизненото стъпало на отречението саннса. В политиката ненасилието може да е добра дипломация, но никога не е принцип или решаващ фактор. В религиозните законници се казва:

„Когато цар или кш̣атрия загине на бойното поле в битка с друг цар, негов съперник, той е достоен да се пренесе на райските планети, както един брхмаа достига тези планети чрез принасяне на животни в жертвения огън“. Като убива врага си на бойното поле в съответствие с религиозните принципи или убива животни в жертвения огън, човек не извършва насилие, защото това се прави според религиозните закони за благото на всички. Принесеното в жертва животно веднага след смъртта си получава човешко тяло, без да се подлага на продължителния еволюционен процес от една към друга форма на живот. Кш̣атриите, убити на бойното поле, попадат в рая също като брхмаите, извършващи жертвоприношения.

Има два вида сва дхарма, специфични задължения. Този, който все още не е постигнал освобождение, трябва да изпълнява предписаните му задължения в съответствие с религиозните принципи. А за постигналия освобождение, задълженията (сва дхарма) стават духовни, извън рамките на материалната телесна представа. Докато един брхмаа или кш̣атрия се намира на телесно ниво, той е длъжен да изпълнява специфичните си задължения. Сва дхарма е предписана от Бога и това ще бъде обяснено в четвърта глава. Материалният аспект на сва дхарма се нарича варшрама дхарма и помага на човек да напредва в духовното разбиране. Човешката цивилизация започва с варшрама дхарма – специфичните задължения, определени според индивидуалните качества (гуи) на всеки. Изпълнявайки предписаните от авторитет задължения, независимо какви са те, човек се издига до по-висше ниво на живот.