ТЕКСТ 30
дехӣ нитям авадхьо 'я
дехе сарвася бхрата
тасмт сарви бхӯтни
на тва шочитум архаси
дехӣ – собственикът на тялото; нитям – вечно; авадхя – не може да бъде убита; аям – душата; дехе – в тялото; сарвася – на всеки; бхрата – о, потомъко на Бхарата; тасмт – затова; сарви – всички; бхӯтни – живи същества (които са родени); на – никога; твам – ти; шочитум – да скърбиш; архаси – си заслужава.
О, потомъко на Бхарата, този, който обитава тялото, е невъзможно да бъде убит. Затова не трябва да скърбиш за никое живо същество.
Тук Бог завършва наставленията си за безсмъртната душа. Като я описва по различни начини, Кш̣а утвърждава, че тя е вечна, а тялото – тленно. Затова Арджуна, като кш̣атрия, не бива да изоставя дълга си от страх, че неговият дядо Бхиш̣ма и учителят му Дроа ще загинат в сражението. Осланяйки се на авторитета на Шрӣ Кш̣а, трябва да вярваме, че има душа, различна от тялото; не е вярно, че душата не съществува или че признаците на живот се появяват при определен етап на развитие на материята, в резултат от взаимодействие на химични елементи. Безсмъртието на душата не може да бъде основание за насилие, но по време на война, при истинска нужда, то е допустимо. Тази нужда би трябвало да се определя от Бога, а не произволно.