ТЕКСТ 32
ядччха чопапанна
сварга-дврам апвтам
сукхина кш̣атри пртха
лабханте юддхам ӣдшам
ядччха – от само себе си; ча – също; упапаннам – достигат до; сварга – на райските планети; дврам – врата; апвтам – широко отворена; сукхина – много щастливи; кш̣атри – членовете на царския род; пртха – о, сине на Птх; лабханте – постигат; юддхам – война; ӣдшам – като тази.
О, Пртха, щастливи са тези кш̣атрии, при които възможността да се сражават идва сама, без да са я търсили, защото тя им отваря вратите към рая.
Като учител на целия свят, Бог Кш̣а осъжда позицията на Арджуна, който казва: „Не виждам нищо добро в това сражение. То ще доведе до вечен живот в ада“. Това изявление на Арджуна се дължи единствено на невежество. При изпълнението на своя дълг той иска да избегне насилието. Но когато един кш̣атрия се намира на бойното поле и не желае да извършва насилие, той изглежда много глупаво. В Паршара смти – религиозния кодекс, съставен от Паршара, велик мъдрец и баща на Всадева, се казва:
кш̣атрийо хи прадж ракш̣ан
шастра-пи прадааян
нирджитя пара-саинди
кш̣ити дхармеа плайет
„Дългът на кш̣атрия е да предпазва населението от беди и затова в определени случаи той трябва да упражнява насилие, за да поддържа ред и законност. Той трябва да разгроми армията на вражеските царе и да управлява света, като следва религиозните принципи“ (Паршара смти, 1.61).
Откъдето и да погледнем, Арджуна няма причини да се откаже от сражението. Ако победи враговете си, той ще се радва на царство, а ако загине в битката, ще се издигне на райските планети, чиито врати са широко отворени за него. И в двата случая, сражавайки се, той само ще спечели.