ТЕКСТ 41

Твърдата вяра, че като действа в Кш̣а съзнание човек ще се издигне до най-висшето съвършенство на живота, се нарича вявастмик интелигентност. В Чайтаня чаритмта (Мадхя, 22.62) се казва:

Вяра означава непоколебимо упование в нещо възвишено. Когато някой е зает с дейности в Кш̣а съзнание, не му е необходимо да се занимава с някаква светска дейност, като изпълнява задължения, свързани със семейството, нацията или човечеството. Резултатите от човешката дейност зависят от добрите или лошите дела, извършени в миналото. Но за пробудилия своето Кш̣а съзнание, вече не е нужно да се стреми към положителни резултати. В Кш̣а съзнание всички дейности са на абсолютно равнище, защото не се влияят повече от двойствености като „добро“ и „зло“. Най-висшето стъпало в практиката на Кш̣а съзнание е отказът от материалното схващане за живота. Това се постига от само себе си, чрез постепенния напредък.

Решителната целеустременост на Кш̣а осъзнатия се основава на знанието. Всудева сарвам ити са махтм су-дурлабха. Една личност в Кш̣а съзнание е рядко срещана добра душа, която отлично знае, че Всудева (Кш̣а) е причината на всички причини. Когато полива корена на дървото, човек напоява листата и клоните му; по същия начин, когато действа в Кш̣а съзнание, той служи на всички – на себе си, на семейството си, на обществото, на държавата, на човечеството и т.н. Ако Кш̣а е удовлетворен от нечии дела, всички ще бъдат удовлетворени.

Най-добре е служенето в Кш̣а съзнание да се практикува под ръководството на авторитетен представител на Кш̣а, духовен учител, който познава природата на ученика и може да насочи дейностите му. За да бъде наистина Кш̣а осъзнат, човек трябва да действа решително и да следва наставленията на своя духовен учител, приемайки ги като мисия на живота си. Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура ни напътства в известните си молитви към духовния учител:

„Удовлетворявайки духовния си учител, човек удовлетворява Бога, Върховната Личност. Ако не удовлетворя духовния учител, нямам никаква възможност да се издигна до нивото на Кш̣а съзнание. Затова трябва да медитирам, да се моля за милостта му три пъти на ден и да отдавам смирените си почитания на него, моя духовен учител“.

Целият процес зависи от съвършено знание за душата, отвъд телесната концепция – знание не теоретично, а практическо, когато повече няма вероятност за сетивно наслаждение, изразено в плодоносни дейности. Човек, който не е целеустремен, се отклонява от пътя към различни видове плодоносна работа.