ТЕКСТ 58
яд сахарате чя
кӯрмо 'гнӣва сарваша
индриӣндриртхебхяс
тася праг пратиш̣хит
яд – когато; сахарате – отдръпва; ча – и; аям – той; кӯрма – костенурка; агни – крайници; ива – както; сарваша – всички; индрии – сетива; индрия-артхебхя – сетивните обекти; тася – неговото; праг – съзнание; пратиш̣хит – устойчиво.
Този, който може да отдръпва сетивата си от сетивните обекти, както костенурката прибира крайниците си в черупката, е твърдо установен в съвършено съзнание.
Критерий, че някой е йогӣ, предан или себеосъзнат, е способността му да контролира сетивата си. Повечето хора са слуги на сетивата си, водени от техните импулси. Това е отговорът на въпроса как се държи един йогӣ. Сетивата се сравняват с отровни змии. Те се стремят да действат свободно, без никакви ограничения. Един йогӣ или предан, трябва да бъде много силен, за да държи под контрол тези змии – както змиеукротителят. Той не им позволява да действат независимо. В писанията има много препоръки какво трябва да се прави и какво не трябва да се прави. Докато не е способен да следва тези предписания, ограничаващи сетивните удоволствия, човек не може да е устойчив в Кш̣а съзнание. Примерът с костенурката, даден тук, е много подходящ. Костенурката може да скрие крайниците си в черупката и когато е нужно, отново да ги извади навън. Така и Кш̣а осъзнатият използва сетивата си само за да служи на Бога, а иначе ги отдръпва от сетивните обекти. Арджуна е съветван да използва сетивата си за служене, а не за свое наслаждение. Сетивата, насочени към предано служене, са като прибраните крайници на костенурката.