ТЕКСТ 59
виш̣а винивартанте
нирхрася дехина
раса-варджа расо 'пй ася
пара дш̣в нивартате
виш̣а – обекти за сетивна наслада; винивартанте – се въздържа от; нирхрася – чрез ограничения; дехина – за въплътените; раса-варджам – като изоставя вкуса; раса – вкус към наслаждение; апи – въпреки че има; ася – негов; парам – далеч по-висши неща; дш̣в – като изпитва; нивартате – се възпира от.
Въплътената душа може да се въздържа от сетивно наслаждение, но вкусът ѝ към сетивните обекти остава. Когато изпита по-висш вкус и прекрати това обвързване, тя постига устойчиво съзнание.
Ако не е трансцендентално установен, човек не може да прекрати сетивните удоволствия. Процесът на регулиране на сетивното наслаждение чрез правила може да се сравни с диетичните ограничения, предписани на един болен. Пациентът нито харесва ограниченията, нито изгубва вкуса си към храната.
По същия начин за неинтелигентните хора без висше знание се препоръчва сетивно ограничение с помощта на духовна практика като аш̣га йога, състояща се от яма, нияма, сана, прма, пратхра, дхра, дхна и т.н. Но този, който, развивайки Кш̣а съзнание, е познал красотата на Върховния Бог Кш̣а, вече няма вкус към мъртвите материални неща. Така че ограниченията са предназначени за не особено интелигентните хора в началото на духовния им път. Те са необходими само до момента, в който човек развие вкус към Кш̣а съзнание. Истински Кш̣а осъзнатият естествено изгубва вкус към незначителните неща.