No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 61

тни сарви саямя
юкта сӣта мат-пара
ваше хи ясйендрии
тася праг пратиш̣хит

тни – тези сетива; сарви – всички; саямя – контролира; юкта – зает; сӣта – трябва да се установи; мат-пара – свързан с мен; ваше – в пълно подчинение; хи – сигурно; яся – човек, който; индрии – сетивата; тася – неговото; праг – съзнание; пратиш̣хит – устойчиво.

Този, който обуздава сетивата си, като ги държи под контрол и съсредоточава съзнанието си върху мен, се нарича човек с устойчив разум.

В този стих ясно е обяснено, че Кш̣а съзнание е висшето съвършенство на йога и без съзнание за Кш̣а е невъзможно да се контролират сетивата. Както беше споменато, веднъж великият мъдрец Дурвс Муни се разсърдил на Махрджа Амбарӣш̣а. Горделивият Дурвс без причина се ядосал и не могъл да овладее чувствата си. От друга страна, царят, който не бил толкова могъщ йогӣ, колкото мъдреца, но бил предан на Бога, мълчаливо понесъл несправедливите му упреци и победил. Царят бил в състояние да владее себе си, защото притежавал следните качества, описани в Шрӣмад Бхгаватам (9.4.18 – 20):

са ваи мана кш̣а-падравиндайор
вачси ваикуха-гунуваране
карау харер мандира-мрджандиш̣у
шрути чакрчюта-сат-катходайе

мукунда-лиглая-даршане дшау
тад-бхтя-гтра-спарше 'га-сагамам
гхра ча тат-пда-сароджа-саурабхе
шрӣмат-тулас расан тад-арпите

пдау харе кш̣етра-паднусарпае
широ хш̣ӣкеша-падбхивандане
кма ча дсйе на ту кма-кмя
ятхоттамашлока-джаншра рати

„Цар Амбарӣш̣а съсредоточаваше ума си върху лотосовите нозе на Бог Кш̣а, използваше думите си, за да описва обителта на Бога, ръцете си – за да чисти храма на Бога, ушите си – за да слуша за забавленията на Бога, очите си – за да гледа формата на Бога, тялото си – за да докосва телата на преданите, ноздрите си – за да вдъхва аромата на цветята, поднесени в лотосовите нозе на Бога, езика си – за да вкусва листата туласӣ, предложени на Бога, краката си – за да отива до святото място, където е храмът на Бога, главата си – за да отдава почит на Бога и желанията си – за да изпълнява желанията на Бога. И всички тези качества го направиха способен да стане мат-пара предан на Бога“.

Думата мат-пара заслужава особено внимание. Как човек може да стане мат-пара, е описано в живота на Махрджа Амбарӣш̣а. Шрӣла Баладева Видбхӯш̣аа, велик учен и чря във веригата на мат-пара, казва: мад-бхакти-прабхвена сарвендрия-виджая-пӯрвик свтма-дш̣и су-лабхети бхва – „Сетивата могат да бъдат напълно обуздани единствено чрез силата на преданото служене на Кш̣а“. В тази връзка понякога се дава пример с огъня. Както лумналият в стаята огън изгаря всичко, така и Бог Виш̣у, който се намира в сърцето на един йогӣ, изгаря всички замърсявания. В Йога сӯтра също се препоръчва медитация върху Виш̣у, а не върху пустотата. Така наречените йогӣ, които медитират върху нещо различно от формата на Виш̣у, напразно губят времето си в преследване на миражи. Трябва да бъдем Кш̣а осъзнати – да се посветим на Божествената Личност. Това е целта на истинската йога.

« Previous Next »