ТЕКСТ 63
кродхд бхавати саммоха
саммохт смти-вибхрама
смти-бхрашд буддхи ншо
буддхи ншт праашяти
кродхт – от гнева; бхавати – става; саммоха – пълна заблуда; саммохт – от заблуда; смти – на памет; вибхрама – объркване; смти-бхрашт – след объркване на паметта; буддхи нша – загуба на интелигентността; буддхи ншт – и от загуба на интелигентността; праашяти – човек пропада.
Гневът поражда пълна заблуда, заблудата обърква паметта. Когато паметта е объркана, човек губи интелигентността си, а без интелигентност той отново пада в блатото на материалния живот.
Шрӣла Рӯпа Госвмӣ дава следното напътствие:
прпачиката буддх
хари-самбандхи-вастуна
мумукш̣убхи паритго
ваиргя пхалгу катхяте
(Бхакти-расмта синдху, 1.2.256)
Развивайки у себе си Кш̣а съзнание, човек започва да разбира, че всичко може да се използва в служене на Бога. Тези, които не познават Кш̣а съзнание, изкуствено се опитват да избегнат материалните обекти и в резултат, въпреки че желаят освобождение от материалното робство, не достигат съвършеното ниво на отречение. Тяхното т.нар. отречение се нарича пхалгу, „несъществено“. От друга страна, Кш̣а осъзнатият знае как да използва всичко в служене на Бога и не става жертва на материалното съзнание. Например имперсоналистът смята, че Бог или Абсолюта, понеже е безличностен, не може да приема храна. Докато имперсоналистът се опитва да отбягва вкусни храни, преданият знае, че Кш̣а е върховният наслаждаващ се и Той яде всичко, предложено с любов и преданост. Затова, след като предложи вкусни ястия на Бога, той приема остатъците от тази храна, наречена прасдам. Така всичко се одухотворява и няма опасност от падение. Преданият приема прасдам в Кш̣а съзнание, докато непреданият го отхвърля като нещо материално. Отричайки се изкуствено от всичко, имперсоналистът не може да се наслаждава на живота, затова дори слабата възбуда на ума му го завлича отново в блатото на материалното съществуване. Такава душа, въпреки че може да се издигне до точката на освобождение, пада отново, защото няма опора в преданото служене.