ТЕКСТ 64
рга-двеш̣а-вимуктаис ту
виш̣ан индрияйш чаран
тма-вашяир видхетм
прасдам адхигаччхати
рга – привързаност; двеш̣а – и непривързаност; вимуктаи – на този, който се е освободил от; ту – но; виш̣ан – сетивни обекти; индрияи – със сетивата; чаран – въздейства върху; тма-вашяи – под свой контрол; видхея-тм – който следва правилата за освобождение; прасдам – милостта на Бога; адхигаччхати – получава.
Но човекът, свободен от привързаност и неприязън и способен да контролира сетивата си с помощта на регулиращите принципи за освобождение, може да спечели изцяло милостта на Бога.
Както вече беше обяснено, с изкуствен контрол над сетивата и без трансцендентално служене на Бога винаги съществува риск от падение. Отстрани може да изглежда, че някой в Кш̣а съзнание е на сетивно равнище, но тъй като е осъзнат за Кш̣а, той няма привързаност към сетивните дейности. Той се интересува само от това как да удовлетвори Кш̣а и от нищо друго. Ето защо е над всяка привързаност и неприязън. Ако Кш̣а иска, преданият ще направи всичко, което обикновено е нежелано; а ако Кш̣а не иска, той няма да направи това, което обикновено би правил за свое удоволствие. Да действа или да не действа, е в негова власт, защото той действа само според напътствията на Кш̣а. Такова съзнание е безпричинна милост на Бога и преданият може да я постигне, независимо че все още е привързан към сетивното.