No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 8

на хи прапашми мампанудд
яч чхокам уччхош̣аам индрим
авпя бхӯмв асапатнам ддха
рджя сурм апи чдхипатям

на – не; хи – несъмнено; прапашми – виждам; мама – моята; апанудт – да премахне; ят – тази; шокам – скръб; уччхош̣аам като пресушава; индрим – на сетивата; авпя – като постига; бхӯмау – на земята; асапатнам – без съперник; ддхам – процъфтяващо; рджям – царство; сурм – на полубоговете; апи – дори; ча – също; дхипатям – превъзходство.

Не намирам начин да прогоня скръбта, която ме изпепелява. Не съм способен да я преодолея, дори да спечеля процъфтяващо, несравнимо царство на Земята, с власт като тази на полубоговете в рая.

При толкова много доводи, основани на религиозни принципи и морални норми, Арджуна изглежда не може да разреши своя проблем без помощта на духовния си учител, Бог Шрӣ Кш̣а. Той разбира, че неговите т.нар. познания не решават проблемите, изпепеляващи цялото му същество, и се нуждае от помощта на духовен учител. Академичното знание, начетеността, високото обществено положение и прочие – всички те са безполезни при разрешаване проблемите на живота. Помощта ще дойде само от духовен учител като Кш̣а. В заключение – духовният учител, сто процента осъзнат за Кш̣а, е авторитет, защото може да разреши жизнените ни проблеми. Бог Чайтаня казва, че всеки, овладял науката за Кш̣а съзнание, независимо от социалното си положение, е истински духовен учител.

киб випра, киб нсӣ, шӯдра кене ная
йеи кш̣а-таттва-ветт, сеи
'гуру' хая

„Няма значение дали човек е випра (учен, овладял ведическата мъдрост) или е роден в нископоставено семейство, или е монах, отрекъл се от света. Ако е усвоил знанието за Кш̣а, той е съвършен и авторитетен духовен учител“ (Чайтаня чаритмта, Мадхя, 8.128). Без да е експерт в науката за Кш̣а съзнание, никой не може да бъде авторитетен духовен учител. Във ведическата литература се казва също:

ш̣а-карма-нипуо випро
мантра-тантра-вишрада
аваиш̣аво гурур на сд
ваиш
̣ава шва-пачо гуру

„Ученият брхмаа, вещ във всички раздели на ведическото знание, не е подходящ за духовен учител, ако не е ваиш̣ава, т.е. не владее науката за Кш̣а съзнание. Но роденият в семейство от по-нисше съсловие може да стане духовен учител, ако е ваиш̣ава, Кш̣а осъзнат“ (Падма Пура).

Проблемите на материалното съществуване – раждане, старост, болест и смърт – не се решават чрез трупане на богатство и икономическо развитие. В разни части на света има държави с много добри условия за живот, богати и икономически развити, и въпреки това проблемите на материалното съществуване са налице. Хората по всякакъв начин търсят мир, но ще постигнат истинско щастие само ако се обърнат към Кш̣а, или към Бхагавад-гӣт и Шрӣмад Бхгаватам (които разкриват науката за Кш̣а), чрез авторитетен негов представител, личност в Кш̣а съзнание.

Ако икономическото развитие и материалните удобства можеха да избавят човек от притесненията и скръбта в семеен, социален или международен план, Арджуна не би казал, че дори царство, нямащо равно на себе си или власт като тази на полубоговете в рая, не могат да прогонят скръбта му. Той търси подслон в Кш̣а съзнание и това е верният път към мир и хармония. Икономическото благополучие и световното господство могат да бъдат унищожени във всеки един момент от катаклизмите на материалната природа. Дори издигането до по-висша планета, както сега хората се стремят към Луната, също може да бъде спряно с един замах. Бхагавад-гӣт потвърждава това: кш̣ӣе пуйе мартя-локавишанти – „Когато резултатите от благочестивите дела се изчерпят, човек пада отново от върха на щастието до най-нисше житейско положение“. Много държавници в света са постигнати от тази участ и падането им е донесло само още поводи за скръб.

И така, ако искаме завинаги да превъзмогнем скръбта като Арджуна, трябва да приемем подслон при Кш̣а. Арджуна моли Кш̣а да разреши проблема му веднъж завинаги и това е пътят на Кш̣а съзнание.

« Previous Next »