ТЕКСТ 7
крпая-дош̣опахата-свабхва
пччхми тв дхарма-саммӯха-чет
яч чхрея сн нишчита брӯхи тан ме
шиш̣яс те 'ха шдхи м тв прапаннам
крпая – от скъперничество; дош̣а – от слабост; упахата – измъчвайки се; свабхва – характерни черти; пччхми – питам; твм – на теб; дхарма – религия; саммӯха – объркан; чет – в сърцето; ят – какво; шрея – безкрайното добро; ст – може да бъда; нишчитам – уверено; брӯхи – кажи; тат – това; ме – на мен; шиш̣я – ученик; те – твой; ахам – аз; шдхи – просто напътствай; мм – мен; твм – на теб; прапаннам – отдаден.
Объркан съм относно моя дълг и съм изгубил самообладание поради скъперническа слабост. В това състояние те моля да ми кажеш кое наистина е най-добро за мен. Сега аз съм твой ученик и душа, отдадена на теб. Моля те, наставлявай ме.
По своето естество материалните дейности са източник на затруднения за всеки. Трудностите ни дебнат на всяка крачка и това налага да се обърнем към авторитетен духовен учител; той ще ни даде подходящи напътствия как да постигнем целта на живота. Цялата ведическа литература ни съветва да потърсим помощ от авторитетен духовен учител, за да преодолеем нежеланите затруднения. Те са като горски пожар, избухнал без видима причина. Положението в материалния свят е аналогично – затрудненията в живота се появяват сами, без да ги желаем. Никой не иска пожар, но той избухва и ние сме озадачени. Ведическата мъдрост ни съветва: за да разрешим дилемите в живота си, трябва да се обърнем към духовен учител от ученическата приемственост. Човек, който има истински духовен учител, може да узнае всичко. Така че не бива да стоим насред материалните затруднения, а да приемем духовен учител. Това е смисълът на този стих.
Кой изпитва материални трудности? Всеки, който не разбира истинските проблеми на живота. В Бхад-раяка Упаниш̣ад (3.8.10) обърканият човек е описан по следния начин: йо в етад акш̣ара гргй авидитвсмл локт праити са кпаа – „Скъперник е онзи, който не разрешава проблемите на живота като човешко същество и накрая напуска този свят като котките и кучетата, без да разбира науката за себепознанието“. Тази човешка форма е най-ценният дар за живото същество; с нея то може да разреши всички проблеми в живота си. Затова този, който не се възползва от благоприятната възможност, е скъперник. На обратния полюс стои един брхмаа – той е достатъчно интелигентен и използва тялото си, за да разреши житейските проблеми. Я етад акш̣ара видитвсмл локт праити са брхмаа.
Кпаа, скъперниците, пропиляват времето си, прекалено загрижени за семейство, общество, държава и т.н. С материалистическото си мислене човек често се привързва към семейния живот – жена, деца, роднини – на принципа на „кожната болест“. Кпаа мисли, че е в състояние да закриля семейството си от смърт или вярва, че семейството и обществото могат да го спасят в мига на смъртта. Такава привързаност откриваме дори при нисшите животни, които също се грижат за малките си. Като разумен човек Арджуна разбира, че загрижеността за роднините и желанието да ги предпази от смъртта са причина за объркването му. Макар да осъзнава дълга си да се бие, поради скъперническа слабост, той не е в състояние да го изпълни. Затова моли Бог Кш̣а, върховния духовен учител, за крайно решение. Той се отдава на Кш̣а като негов ученик и желае да приключи с приятелските разговори. Разговорите между учителя и ученика винаги са сериозни и сега Арджуна има намерение да започне много сериозен разговор с приетия от него духовен учител. Следователно Кш̣а е първият духовен учител, разкрил науката на Бхагавад-гӣт, а Арджуна – първият ученик, постигнал нейния смисъл. Как Арджуна е съумял да разбере Бхагавад-гӣт, се описва в самата нея, но независимо от това глупавите светски учени твърдят, че не е нужно човек да се отдаде на Кш̣а като на личност, а на „нероденото в Кш̣а“. Между Кш̣а отвън и отвътре няма никаква разлика и ако някой не приема тази истина, ще бъде глупаво да се опитва да разбере Бхагавад-гӣт.