ТЕКСТ 15
карма брахмодбхава виддхи
брахмкш̣ара-самудбхавам
тасмт сарва-гата брахма
нитя ягйе пратиш̣хитам
карма – дейност; брахма – от Ведите; удбхавам – създадени; виддхи – трябва да знаеш; брахма – Ведите; акш̣ара – от Върховния Брахман (Божествената Личност); самудбхавам – пряко проявени; тасмт – затова; сарва-гатам – всепроникващият; брахма – трансценденталност; нитям – вечно; ягйе – в жертвоприношение; пратиш̣хитам – установен.
Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.
В този стих по-отчетливо е изразена идеята на ягртха-карма, необходимостта от дейност, насочена единствено към удовлетворение на Кш̣а. Ако искаме да работим за удовлетворение на ягя-пуруш̣а, Виш̣у, трябва да намерим нужните наставления в брахма, т.е. трансценденталните Веди. Ведите са кодекси, които очертават насоките за действие. Всичко, извършено без ведическа насока, се нарича викарма – своеволна или греховна дейност. Следователно, за да избегне греховните последици от своята дейност, човек винаги трябва да се ръководи от наставленията на Ведите. Както в ежедневието си работи под ръководството на държавата, така той трябва да работи и под ръководството на върховното управление на Бога. Тези ведически указания са проявени от диханието на Върховната Божествена Личност. Казва се: ася махато бхӯтася нишваситам етад яд г-ведо яджур-веда сма-ведо 'тхарвгираса – „Четирите Веди – г Веда, Яджур Веда, Сма Веда и Атхарва Веда – са произлезли от диханието на великата Божествена Личност“ (Бхад-раяка Упаниш̣ад, 4.5.11). Всемогъщият Бог може да говори с диханието си, защото, както потвърждава Брахма сахит, Той притежава могъществото да извършва с всяко едно от сетивата си дейностите на другите сетива. Казано другояче, Бог може да говори с диханието си и да опложда с очите си. И наистина, Той поглежда материалната природа и така зачева всички живи същества. След като създава, или по-точно впръсква обусловените души в утробата на материалната природа, Той им дава наставления чрез ведическата мъдрост – как да се върнат вкъщи, обратно при Бога. Не бива да забравяме, че всички обусловени души в този свят са жадни за материална наслада. Но ведическите предписания са съставени по такъв начин, че следвайки ги, човек да удовлетвори неестествените си желания и когато приключи с т.нар. „наслаждение“, да се завърне при Бога. Това е шансът на обусловените души да постигнат освобождение. Затова те трябва да следват пътя на ягя, като станат Кш̣а осъзнати. Дори тези, които не са следвали предписанията на Ведите, могат да приемат принципите на Кш̣а съзнание и това ще замести извършването на ведически жертвоприношения.