ТРЕТА ГЛАВА

TEXT 1: Арджуна каза: О, Джанрдана, о, Кешава, защо искаш да ме въвлечеш в тази ужасна война, щом мислиш, че интелигентността е по-добра от плодоносната дейност?

ТЕКСТ 2: Разумът ми е объркан от двусмислените ти наставления. Затова те моля, кажи ми ясно кое ще бъде най-благоприятно за мен.

ТЕКСТ 3: Върховната Божествена Личност каза: О, безгрешни Арджуна, вече ти обясних, че има два вида хора, които се стремят да познаят себето. Някои са склонни да го разберат чрез емпирични философски размишления, а други  – с предано служене.

ТЕКСТ 4: Само въздържането от действие не може да освободи човек от последствията; и само чрез отречение не може да се постигне съвършенство.

ТЕКСТ 5: Всеки е безпомощен, принуден да действа в съответствие с качествата, придобити от гуите на материалната природа; ето защо никой не може да се въздържи от действие дори за миг.

ТЕКСТ 6: Ако човек въздържа сетивата си от действие, но умът остава при сетивните обекти, той заблуждава себе си и е наричан лицемер.

ТЕКСТ 7: От друга страна, ако един искрен човек се опитва да контролира сетивата с помощта на ума и без привързаност практикува карма йога в Кш̣а съзнание, той е далеч по-издигнат.

ТЕКСТ 8: Изпълнявай своя предписан дълг; това е по-добро от бездействието. Без да работи, човек не може да поддържа дори тялото си.

ТЕКСТ 9: Дейността трябва да се извършва като жертвоприношение за Бог Виш̣у; иначе тя става причина за робство в този материален свят. Затова, о, сине на Кунтӣ, изпълнявай предписания си дълг за удовлетворение на Виш̣у – така ще станеш завинаги свободен.

ТЕКСТ 10: В началото на сътворението Господ, повелителят на всички живи същества, изпрати поколения от хора и полубогове с жертвоприношения за Виш̣у и ги благослови, като каза: „Бъдете щастливи, извършвайки тази ягя (жертвоприношение), защото тя ще ви дари с всичко необходимо за щастлив живот и постигане на освобождение“.

ТЕКСТ 11: Полубоговете, доволни от жертвоприношенията, ще ви удовлетворят и така благодарение на взаимодействието между хора и полубогове в света ще цари всеобщо благоденствие.

ТЕКСТ 12: Като отплата за извършените жертвоприношения полубоговете, отговорни за благата в този свят, ще ви дарят с всичко необходимо. Но всеки, който се наслаждава на тези дарове, без да ги поднася на полубоговете, несъмнено е крадец.

ТЕКСТ 13: Преданите на Бога се освобождават от всякакви грехове, защото ядат храна, предложена най-напред като жертва. Другите, които приготвят храна за личното си сетивно наслаждение, всъщност ядат само грях.

ТЕКСТ 14: Живите същества се поддържат със зърнени храни, родени благодарение на дъжда. Дъждовете падат в резултат от изпълнението на ягя (жертвоприношение), а ягя се ражда от предписаните задължения.

ТЕКСТ 15: Регулираните дейности са предписани от Ведите, а Ведите произлизат непосредствено от Върховната Божествена Личност. Затова всепроникващата Трансценденталност вечно присъства в акта на жертвоприношението.

ТЕКСТ 16: Мой скъпи Арджуна, човек, който не следва установения от Ведите ред на жертвоприношения, несъмнено води живот, изпълнен с грях. Със стремеж единствено към сетивни удоволствия той живее напразно.

ТЕКСТ 17: Но за този, който намира радост в себето; посветил е живота си на себепознание и е себеудовлетворен – за него не съществуват задължения.

ТЕКСТ 18: Човек, постигнал себепознание, не преследва никакви цели, докато изпълнява предписаните си задължения, но и не ги пренебрегва. Той не зависи от никое друго същество.

ТЕКСТ 19: Затова, без да се стремиш към плодовете на своя труд, действай по задължение, защото с работа без привързаност ще постигнеш Върховния.

ТЕКСТ 20: Царе като Джанака постигнаха съвършенство просто като изпълняваха предписаните си задължения. Така и ти трябва да вършиш работата си за пример на останалите.

ТЕКСТ 21: Каквото направи един велик човек, обикновените хора го следват. И каквито норми установи с поведението си, към тях се придържа целият свят.

ТЕКСТ 22: О, сине на Птх, в нито една от трите планетарни системи няма работа, която съм длъжен да върша. Аз не се нуждая от нищо и не се стремя към нищо – въпреки това изпълнявам своя дълг.

ТЕКСТ 23: Защото, ако дори веднъж пропусна да изпълня безупречно предписаните си задължения, о, Пртха, всички хора несъмнено ще последват примера ми.

ТЕКСТ 24: Ако не изпълнявах предписаните задължения, всички тези светове биха били обречени на гибел. И Аз щях да причиня появата на нежелано поколение и да наруша вътрешния мир на всички живи същества.

ТЕКСТ 25: Невежите изпълняват дълга си с привързаност към резултата, докато знаещият прави същото, но без привързаност, за да води хората по правилния път.

ТЕКСТ 26: За да не смущава умовете на невежите, привързани към резултата от предписаните задължения, мъдрецът не бива да ги подтиква да прекратят дейността. Напротив, той трябва да ги ангажира в разнообразни дейности, проникнати с дух на преданост (за постепенно развиване на Кш̣а съзнание).

ТЕКСТ 27: Заблудена от фалшивото его, душата се мисли за извършител на дейностите, които всъщност се осъществяват от трите гуи на материалната природа.

ТЕКСТ 28: О, силноръки, този, който познава Абсолютната Истина, не използва сетивата си за сетивното наслаждение, знаейки добре разликата между дейността в преданост и дейността за материални резултати.

ТЕКСТ 29: Заблудени от гуите на материалната природа, невежите са погълнати от материални дейности и се привързват към тях. Но мъдрецът не бива да ги безпокои, макар дейностите им да са по-нисши поради липсата на знание.

ТЕКСТ 30: Затова, о, Арджуна, посвещавайки делата си на мен, с пълно знание за мен, без желание за изгода и претенции за собственост – изостави апатията и се сражавай!

ТЕКСТ 31: Тези, които изпълняват задълженията си според моите наставления и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от робството на кармичните дейности.

ТЕКСТ 32: Но ония, които от завист пренебрегват тези учения и не ги следват, са заблудени, лишени от всякакво знание и обречени на провал в стремежа си към съвършенство.

ТЕКСТ 33: Дори ученият човек постъпва съобразно собствената си природа, защото всеки следва природата, която е придобил от трите гуи. Какво ще постигнеш, ако я потискаш?

ТЕКСТ 34: Съществуват принципи, които регулират привързаността и омразата, възникващи при досега на сетивата с техните обекти. Човек не трябва да бъде воден от привързаност и омраза, защото те са препятствия по пътя на себепознанието.

ТЕКСТ 35: Много по-добре е да изпълняваш, макар и с грешки, своите предписани задължения, отколкото безупречно – чуждите. По-добре да се провалиш при изпълнението на собствения си дълг, отколкото да изпълняваш задълженията на друг, защото да следваш чужд път, е опасно.

ТЕКСТ 36: Арджуна каза: О, потомъко на Вш̣и, какво кара човек да върши грехове дори без да желае, сякаш е тласкан насила?

ТЕКСТ 37: Върховният Бог каза: Единствено похотта, о, Арджуна, родена от досега с гуата на страстта и по-късно превърната в гняв, е всепоглъщащият греховен враг в този свят.

ТЕКСТ 38: Както огънят е покрит от дим, както огледалото е покрито от прах, а ембрионът – от утробата, така и живото същество в различна степен е покрито от похотта.

ТЕКСТ 39: По такъв начин чистото съзнание на мъдрото човешко същество се покрива от вечния му неприятел – похотта, която никога не е задоволена и го изгаря като огън.

ТЕКСТ 40: Сетивата, умът и интелигентността са местата, които обитава похотта. Чрез тях тя покрива истинското знание на живото същество и го обърква.

ТЕКСТ 41: Затова, о, Арджуна, най-добър сред потомците на Бхарата, още в самото начало изтръгни корена на греха (похотта) чрез контрол над сетивата и срази този унищожител на знанието и себереализацията.

ТЕКСТ 42: Сетивата са по-висши от материята, а умът е над сетивата; интелигентността е по-висша от ума, а душата стои по-високо дори от интелигентността.

ТЕКСТ 43: О, силноръки Арджуна, когато разбере, че е трансцендентален към материалните сетива, ума и интелигентността, човек трябва да обуздае ума си със съзнателна духовна интелигентност (Кш̣а съзнание) и така с духовна сила да победи този ненаситен враг – похотта.