ТЕКСТ 15

В Бхагавад-гӣт се казва, че просто като се отдадем в лотосовите нозе на Върховния Бог Кш̣а, можем да се освободим от строгите закони на материалната природа. Тогава възниква въпросът: защо начетените философи, учените, бизнесмените, управниците и лидерите на хората не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кш̣а, всемогъщата Божествена Личност? Мукти – освобождение от законите на материалната природа – това търсят водачите на човечеството по всевъзможни начини с грандиозни планове и усилия в продължение на много години и раждания. Но ако освобождението е възможно просто с отдаване в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, тогава защо тези интелигентни и работливи водачи не приемат този прост метод?

Бхагавад-гӣт отговаря на въпроса много откровено. Образованите водачи на обществото, като Брахм, Шива, Капила, Кумрите, Ману, Вя̄са, Девала, Асита, Джанака, Прахлда, Бали и по-късно Мадхвчря, Рмнуджчря, Шрӣ Чайтаня и много други истински философи, политици, просветители, учени и др. – се отдават в лотосовите нозе на Върховната Личност, всемогъщия авторитет. Не приемат плана и пътя на Върховния Господ ония, които заради материални облаги само позират като философи, учени, просветители, управници и т.н. Без да имат представа за Бога, те просто кроят материални планове и така усложняват проблемите на материалното съществуване в напразни опити да ги разрешат. Но материалната енергия (природата) е много могъща – тя може да осуети неавторитетните планове на атеистите и да обърка намеренията на „плановите комисии“.

Атеистите, съставители на планове, са наречени тук душ̣китина – „безбожници“. Ктӣ означава човек, който е извършил нещо похвално. Атеистите плановѝци понякога са много интелигентни и заслужават похвала, защото всеки голям план, добър или лош, изисква интелигентност, за да бъде изпълнен. Но понеже атеистът използва ума си неправилно, като се противопоставя на плана на Върховния Бог, той е наречен душ̣ктӣ – с погрешно насочена интелигентност и усилия.

В Гӣт съвсем ясно се посочва, че материалната енергия работи изцяло под ръководството на Върховния. Тя не притежава независима власт и действа така, както сянката се движи според движенията на обекта. Все пак материалната енергия е много могъща и поради безбожната си природа атеистите нито могат да разберат как действа тя, нито могат да узнаят плана на Върховния Бог. Под влияние на илюзията и гуите на страстта и невежеството техните планове се осуетяват, както се случило с Хираякашипу и Рваа; намеренията им напълно се провалили, въпреки че и двамата били материално образовани учени, философи, управници и наставници. Душ̣кти, безбожниците, са четири вида, както е описано по-долу.

(1) Мӯха са тези, които са изключително глупави и работят непосилно като товарни животни. Те искат да се наслаждават сами на плодовете от труда си и отказват да ги поделят с Върховния. Типичен пример за товарно животно е магарето. Това смирено животно е принудено от господаря си на тежка работа. Магарето всъщност не знае за кого работи така усърдно ден и нощ. На него му стига да напълни стомаха си със сноп трева, да поспи малко в постоянен страх, че ще бъде бито от господаря, и да удовлетвори сексуалното си желание с риск да бъде многократно ритано от партньора си. Понякога магарето твори поезия и философия, но тези ревящи звуци само смущават другите. Такова е положението на глупавия кармичен работник, който не знае за кого би трябвало да работи. Той не знае, че кармата (дейността) е предназначена за ягя (жертва).

Най-често тези, които работят усилено ден и нощ, за да отхвърлят бремето на създадените от самите тях задължения, казват, че нямат време да слушат за безсмъртието на живото същество. За тези мӯха тленните придобивки представляват смисъл на живота, независимо че се наслаждават на нищожна част от плодовете на труда си. Понякога те прекарват безсънни дни и нощи, за да печелят, и макар да имат язва или лошо храносмилане, са удовлетворени и без храна; те са просто погълнати от непосилен труд, в полза на илюзорни господари. Невежи относно истинския си господар, глупавите работници губят ценното си време да служат на Мамон. За нещастие, те никога не се отдават на върховния господар на всички господари, нито отделят време да слушат за него от подходящ източник. Свинята, която се храни с изпражнения, не е привлечена от сладкиши, приготвени от захар и гхи. По същия начин, глупавият работник неуморно ще продължава да слуша приятни за сетивата вести от този блещукащ материален свят и ще има съвсем малко време да слуша за вечната жизнена сила, движеща материалния свят.

(2) Другата група душ̣ктӣ се наричат нардхама – най-нисшите сред хората. Нара означава „човешко същество“, а адхама – „най-нисшето“. От 8   400   000 видове живи същества 400   000 са човешки. Сред тях има множество по-нисши човешки форми, повечето от които живеят нецивилизовано. За цивилизовани се считат хората с установени принципи за обществен, политически и религиозен живот. Тези, които са постигнали развитие в социално и политическо отношение, но нямат религиозни принципи, трябва да бъдат приемани за нардхама. Религията без Бог не е религия, защото целта на религиозните принципи е да се опознае Върховната Истина и връзката ни с нея. В Бхагавад-гӣт Бог, Върховната Личност, ясно заявява, че няма авторитет, който е по-висш от него, и че Той е Върховната Истина. Цивилизованата форма на човешки живот е предназначена за съживяване на изгубеното съзнание за вечната връзка на живото същество с Върховната Истина, всемогъщата Божествена Личност Шрӣ Кш̣а. Всеки, който пропуска тази възможност, се причислява към нардхама. От свещените писания научаваме, че когато бебето е в майчината утроба (изключително неудобно положение), то моли Бога за избавление и обещава, щом излезе навън, да обожава само него. Естественият инстинкт на всяко живо същество е да се моли на Бога, когато е в неволя, защото е вечно свързано с Бога. Но повлияно от мя̄, илюзорната енергия, след раждането детето забравя трудностите, в които е било, както и спасителя си.

Дълг на родителите е да събудят у децата божественото съзнание, спящо в тях. Десетте пречистващи церемонии, предписани в Ману смти, ръководството по религиозни принципи, са предназначени за съживяване на божественото съзнание в системата на варшрама. Но днес в целия свят нищо от това не се спазва стриктно и 99,9 процента от населението са нардхама.

Когато цялото население стане нардхама, естествено е т.нар. образование да загуби стойността си под влияние на всемогъщата енергия на материалната природа. Според нормите на Бхагавад-гӣт за образован човек се счита този, който гледа еднакво на учения брхмаа, на кучето, на кравата, на слона и на кучеядеца. Такова е виждането на истинските предани. Шрӣ Нитя̄нанда Прабху, който е въплъщение на Бога в образа на божествен учител, спасява типичните нардхама, братята Джагй и Мдхй, и показва как истинският предан дарява с милостта си най-нисшите сред човешкия род. Така че дори един нардхама, когото Божествената Личност не одобрява, може отново да съживи духовното си съзнание по милостта на някой предан.

Шрӣ Чайтаня Махпрабху, установявайки принципите на бхгавата дхарма, преданото служене, препоръчва на хората да слушат смирено посланието на Божествената Личност. Същината на това послание е Бхагавад-гӣт. Най-нисшите сред хората могат да постигнат освобождение просто чрез този метод на смирено слушане, но за нещастие те отказват дори да чуят тези послания, да не говорим за отдаване на волята на Върховния. Нардхама, най-нисшите сред хората, напълно пренебрегват основното задължение на човешкото същество.

(3) Следващата група душ̣ктӣ се нарича мяя̄пахта-гя̄н – личности, чиито обширни познания са изгубили всякаква стойност под влияние на илюзорната енергия. В повечето случаи те са много образовани – велики философи, поети, литератори, учени и т.н., но илюзорната енергия ги заблуждава и затова те не се покоряват на Върховния Бог.

Понастоящем има много мяя̄пахта-гя̄на дори и сред учените, занимаващи се с Бхагавад-гӣт. В нея ясно и директно се казва, че Шрӣ Кш̣а е Бог, Върховната Личност. Никой не му е равен, нито е по-велик от него. Той е баща на Брахм – първоначалния баща на всички хора. Всъщност там се казва, че Шрӣ Кш̣а е баща не само на Брахм, но и на всички форми на живот. Той е източникът на безличностния Брахман и на Парамтм; Свръхдушата във всяко живо същество е негова пълна еманация. Всичко води началото си от него и всеки е съветван да се отдаде в лотосовите му нозе. Въпреки тези недвусмислени твърдения мяя̄пахта-гя̄н осмиват личността на Върховния Бог и го приемат просто за човешко същество. Те не знаят, че благословената човешка форма на живот е сътворена по образец на вечната и трансцендентална форма на Върховния.

Всички неавторитетни тълкувания на Гӣт, направени от мяя̄пахта-гя̄н, извън парампар системата, са препятствия по пътя на духовното разбиране. Заблудените тълкуватели не се отдават в лотосовите нозе на Шрӣ Кш̣а, нито пък учат другите да следват този принцип.

(4) Последната група душ̣ктӣ се нарича сура бхвам шрит – личности, които следват демонични принципи. Тези хора са отявлени атеисти. Някои от тях твърдят, че Върховният Бог не може да се появи в материалния свят, но не са в състояние да посочат никакви реални причини. Други поставят Бога в подчинение на безличностния му аспект, въпреки че в Гӣт е заявено обратното. От завист към Върховната Божествена Личност атеистът ще представя множество мними въплъщения на Бога, изфабрикувани в работилницата на ума му. Такива личности, чийто основен принцип в живота е да говорят с пренебрежение за Върховния, не могат да се отдадат в лотосовите нозе на Шрӣ Кш̣а.

Шрӣ мунчря Албандару от Южна Индия казва: „О, мой Господи! Въпреки твоите необикновени качества, черти и дейности, въпреки че съществуването ти като личност се потвърждава от всички свещени писания в гуата на доброто, и въпреки че си признат от всички известни авторитети, притежаващи божествени качества и прочути с дълбочината на познанието си в трансценденталната наука, Ти оставаш непознаваем за тези, които следват атеистични принципи“.

Следователно (1) изключително глупавите, (2) най-нисшите измежду хората, (3) заблудените мислители и (4) отявлените демонични атеисти, както беше обяснено по-горе, никога не се отдават в лотосовите нозе на Божествената Личност, въпреки съветите на авторитетите и писанията.