ТЕКСТ 28
ведеш̣у ягйеш̣у тапасу чаива
днеш̣у ят пуя-пхала прадиш̣ам
атйети тат сарвам ида видитв
йогӣ пара стхнам упаити чдям
ведеш̣у – чрез изучаване на Ведите; ягйеш̣у – с извършване на ягя, жертвоприношение; тапасу – като се подлага на различни въздържания; ча – също; ева – несъмнено; днеш̣у – при даване на милостиня; ят – това, което; пуя-пхалам – резултати от благочестива дейност; прадиш̣ам – насочени; атйети – превъзхожда; тат сарвам – всички тези; идам – това; видитв – като знае; йогӣ – преданият; парам – върховната; стхнам – обител; упаити – достига; ча – също; дям – първоначалното.
Личността, приела да следва пътя на преданото служене, не се лишава от резултатите, получени с изучаване на Ведите, жертвоприношения, въздържания, раздаване на милостиня, философски занимания и плодоносни дейности. Тя постига всичко това само с предано служене и накрая влиза във върховната вечна обител.
Този стих е обобщение на седма и осма глава, посветени специално на Кш̣а съзнание и преданото служене. Човек трябва да изучава Ведите, ръководен от духовен учител, и да се подлага на много въздържания и отречения под негова грижа. Един брахмачрӣ трябва да живее в дома на духовния си учител точно като слуга, да проси милостиня от врата на врата и да я носи на своя учител. Той се храни единствено по негова заръка и ако учителят пропусне да извика ученика си за храна, този ден ученикът гладува. Това са някои от ведическите принципи за спазване на брахмачаря.
Когато ученикът изучава Ведите при учител, поне от пет до двайсет годишна възраст, той развива съвършен характер. Изучаването на Ведите не е предназначено да развлича кабинетни мислители, а да оформя характер. След това обучение на брахмачрӣ се разрешава да се ожени и да води семеен живот. Като семеен той трябва да извършва много жертвоприношения за по-нататъшно просветление. Освен това трябва да раздава милостиня съобразно мястото, времето и личността, разграничавайки милостинята в добро, в страст или в невежество, както се описва в Бхагавад-гӣт. След като се оттегли от семейния живот и приеме жизненото стъпало внапрастха, той се подлага на строги въздържания, живее в гората, облича се с кора от дърво, не се бръсне и т.н. Когато премине последователно през жизнените стъпала на брахмачаря, семеен живот, внапрастха и накрая сання̄са, човек се издига до съвършения стадий на живота. Тогава някои достигат райските владения, а ако са по-напреднали, получават освобождение в духовното небе, в безличностното брахмаджьоти, на Ваикуха планетите или на Кш̣алока. Това е пътят, описан във ведическата литература.
Но красотата на Кш̣а съзнание е в това, че с един замах, само с предано служене, се надхвърлят всички ритуали, предписани за различните житейски стъпала.
Думите ида видитв посочват, че човек би трябвало да вникне в наставленията, дадени от Бог Шрӣ Кш̣а в седма и осма глава на Бхагавад-гӣт. Той трябва да разбере тези глави не с ерудиция или дълбоки размишления, а като ги слуша при общуване с предани на Бога. Главите от седма до дванайсета представляват същността на Бхагавад-гӣт. Първите шест и последните шест глави са като рамка на средните шест, а те са под особеното покровителство на Бога. Ако някой има щастието да разбере Бхагавад-гӣт – особено средните шест глави – в общество на предани, животът му веднага се извисява над всички въздържания, жертвоприношения, благотворителност и философски размишления, защото ще постигне резултата от всички тези дейности просто чрез Кш̣а съзнание.
Този, който има малко вяра в Бхагавад-гӣт, би трябвало да чуе Гӣт от предани – в началото на четвърта глава ясно се казва, че тя може да бъде разбрана единствено от тях; никой друг не може напълно да разбере целта на Бхагавад-гӣт. Бхагавад-гӣт трябва да се научи от предани на Кш̣а, а не от спекулативни мислители. Това е признак за вяра. Когато някой търси преданите и получи възможност да общува с тях, едва тогава наистина започва да изучава и разбира Бхагавад-гӣт. Напредвайки в това общуване, той се установява в преданото служене, което разсейва съмненията му по отношение на Бог Кш̣а, на неговите дейности, форма, забавления, име и различни качества. Когато всички тези съмнения изчезнат, човек става устойчив в учението си. Тогава той изпитва удоволствие от изучаването на Бхагавад-гӣт и постига състоянието на постоянно Кш̣а съзнание. В напредналия стадий той се отдава напълно на любовта си към Кш̣а. Това висше съвършенство на живот дава възможност на предания да се пренесе в обителта на Кш̣а в духовното небе, Голока Вндвана, където става вечно щастлив.
Така завършват поясненията на Бхактиведанта върху осма глава на Шрӣмад Бхагавад-гӣт, озаглавена „Достигане на Върховния“.