ТЕКСТ 1
шрӣ-бхагавн увча
ида ту те гухя-тама
правакш̣я̄мй анасӯяве
гя̄на вигя̄на-сахита
ядж гя̄тв мокш̣ясе 'шубхт
шрӣ-бхагавн увча – Върховният Бог каза; идам – това; ту – но; те – на теб; гухя-тамам – най-поверително; правакш̣я̄ми – Аз изричам; анасӯяве – на независтливия; гя̄нам – знание; вигя̄на – осъществено знание; сахитам – със; ят – което; гя̄тв – като знаеш; мокш̣ясе – ще се освободиш; ашубхт – от мизерното материално съществуване.
Върховната Божествена Личност каза: Мой скъпи Арджуна, понеже никога не ми завиждаш, ще ти предам най-поверителното знание и мъдрост. Когато проникнеш в тях, ще се освободиш от страданията на материалното съществуване.
Колкото повече един предан слуша за Върховния, толкова по-просветен става. Методът на слушане се препоръчва в Шрӣмад Бхгаватам: „Посланията на Върховната Божествена Личност са изключително могъщи и тяхната сила може да се усети, когато темите за Върховния Бог се разискват между предани“. Това не се случва чрез общуване със спекулативни философи или с академични учени, защото е осъществено знание.
Преданите постоянно служат на Върховния Бог. Той знае мислите и искреността на всяко живо същество в Кш̣а съзнание и му дава интелигентност, за да разбере науката за Кш̣а в общество на предани. Разговорите за Кш̣а притежават огромна енергия и ако някой, щастлив да има такова общуване, проникне в това знание, той със сигурност върви към духовно съвършенство. За да окуражи Арджуна да продължава издигането си в преданото служене, в настоящата девета глава Бог Кш̣а разисква въпроси, по-поверителни от всичко дотук.
Самото начало на Бхагавад-гӣт, първата глава, е до известна степен въведение към останалата част на книгата, а описаното във втора и трета глава духовно знание, се нарича поверително. Темите, обсъждани в седма и осма глава, са насочени специално към преданото служене и понеже водят до просветление в Кш̣а съзнание, се наричат по-поверителни. Но нещата, които се описват в девета глава, се отнасят до чистата преданост. Затова тази глава е наречена най-поверителна. Проникналият в най-поверителното знание за Кш̣а по природа е трансцендентален. Той не изпитва материална болка, въпреки че е в материалния свят. Бхакти-расмта синдху посочва, че ако някой има искрено желание да служи с любов на Върховния Бог, дори в обусловеното положение на материалното съществуване трябва да бъде считан за освободен. В десета глава на Бхагавад-гӣт също ще открием, че всеки, който действа по този начин, е освободена личност.
Този първи стих има особено значение. Думите ида гя̄нам („това знание“) се отнасят до чистото предано служене, включващо девет различни дейности: слушане, възпяване, помнене, служене, обожание, молитва, подчинение, приятелство и пълно отдаване. Практиката на тези девет елемента на преданото служене води до духовно съзнание – Кш̣а съзнание. С така пречистено от материалното замърсяване сърце, може да се овладее науката за Кш̣а. Разбирането, че живото същество не е материално, е недостатъчно. То може да бъде начало на духовното осъзнаване, но би трябвало да се прави разлика между дейности на тялото и духовните дейности на този, който знае, че не е това тяло.
В седма глава вече говорихме за огромното могъщество на Върховния Бог, за неговите различни енергии, за нисшата и висшата природа и за цялото материално проявление. Сега, в девета глава, величието на Бога ще бъде описано по-подробно.
Санскритската дума анасӯяве е също много важна в този стих. Обикновено коментаторите даже много образованите завиждат на Кш̣а, Върховната Божествена Личност. Дори големи ерудити разясняват Бхагавад-гӣт крайно неточно. Понеже завиждат на Кш̣а, коментарите им са безполезни. А поясненията, направени от предани на Бога, са авторитетни. Никой не може да обяснява Бхагавад-гӣт и да дава съвършено знание за Кш̣а, ако завижда. Оня, който търси недостатъци в характера на Кш̣а, без да го познава, е глупак. Така че такива коментари трябва внимателно да се избягват. За всеки който разбира, че Кш̣а е Бог, Върховната Личност, чистата и трансцендентална Личност, тези глави ще бъдат много полезни.