ТЕКСТ 2

Тази глава на Бхагавад-гӣт е наречена царят на образованието, защото е същината на всички учения и философии, обяснени преди това. Основните представители на философската мисъл в Индия са Гаутама, Када, Капила, Я̄гявалкя, Шиля, Ваишвнара, както и авторът на Веднта сӯтра – Вя̄садева. Така че няма недостиг на знание в областта на философията или трансценденталната наука. Тук Бог казва, че девета глава е царят и същината на знанието, което може да се получи с изучаване на Ведите и различните философии. То е най-поверителното, защото всяко поверително или трансцендентално знание включва разбиране на разликата между душата и тялото. А върхът на цялото поверително знание е преданото служене.

Обикновено хората не са запознати с това поверително знание – те изучават външното знание. Що се отнася до обичайното образование, те се увличат от различни негови раздели, като политика, социология, физика, химия, математика, астрономия и др. Навсякъде по света са създадени огромни университети и научни институти, но за нещастие няма университет или образователна институция, където да се преподава науката за душата. А душата е най-важната част в тялото. Без присъствието на душата, тялото няма стойност. Въпреки това хората обръщат голямо внимание на телесните си нужди и не се грижат за душата, даваща живот.

Бхагавад-гӣт и по-специално главите от втора до осемнайсета, подчертават значимостта на душата. В самото начало Бог казва, че тялото е тленно, а душата нетленна (антаванта име дех нитясьокт шарӣриа). Поверителното знание разяснява как душата е различна от тялото и природата ѝ е неизменна, неразрушима и вечна. Но това далеч не изчерпва състоянието на душата. Понякога хората са под впечатлението, че тя е нещо различно от тялото, и когато тялото умре, тоест човек се освободи от тялото си, душата потъва в пустота и става безличностна. Всъщност това не е истина. Как може душата, така активна в тялото, да бездейства, след като го напусне? Тя е винаги активна. Ако е вечна, тя е вечно активна и дейностите ѝ в духовното царство са най-поверителната част на духовното знание. Затова нейните дейности се посочват тук като цар на знанието, най-поверителната част на цялото знание.

Това знание е най-чистата форма на дейността, както се обяснява във ведическата литература. В Падма Пура с анализ на греховните човешки дейности е показано как грехът е следствие от друг грях. Заетите с плодоносни дейности са оплетени от греховни последици в различен вид и етап на развитие. Например, когато се посади семе от даден вид дърво, то не се появява веднага. Първо минава известно време, семето става малко растение, оформя се като дърво, след това дървото цъфти, дава плод и когато целият този процес завърши, на резултата се наслаждават хората, посадили семето. По същия начин, когато се извърши грях, минава време, докато той даде плод. Има различни етапи. Индивидът може вече да е прекратил греховната дейност, но въпреки това ще опита плода ѝ. Някои грехове са все още семена, докато други вече дават плодове и ние ги вкусваме под формата на нещастие и болка.

Стих двайсет и осми на седма глава вече ни обясни – този, който е преодолял последиците от всичките си грехове и действа благочестиво, освободен от двойствеността на материалния свят, се заема с предано служене на Бог Кш̣а. С други думи, тези, които извършват предано служене, вече са освободени от всички грехове. Това се потвърждава в Падма Пура:

С предано служене на Върховната Божествена Личност всички греховни последици – проявени, на път да се проявят или латентни като семена – постепенно изчезват. Пречистващата сила на преданото служене е много голяма; тя се нарича павитрам уттамамам, най-чистата. Уттама означава „трансцендентален“. Тамас означава „този материален свят“ или „невежество“, уттама означава „това, което е трансцендентално спрямо материалните дейности“. Дейностите в преданост не бива да се приемат за материални, макар понякога да изглежда, че преданите действат като най-обикновени хора. Запознатият с преданото служене знае, че това не са материални дейности; те са духовни, изпълнени с преданост и незамърсени от материалните гуи на природата.

Преданото служене е толкова съвършено, че усещаш резултатите му непосредствено. Имаме личен опит, че всеки, който повтаря святото име на Кш̣а (Харе Кш̣а, Харе Кш̣а, Кш̣а Кш̣а, Харе Харе / Харе Рма, Харе Рма, Рма Рма, Харе Харе) без оскърбления, изпитва трансцендентално удоволствие и много бързо се пречиства от материалното замърсяване. Това наистина се вижда. Нещо повече – ако човек не само слуша, но се опитва и да разпространява идеята за преданото служене или ако подпомага мисионерските дейности на Кш̣а съзнание, постепенно започва да чувства духовен напредък. Този напредък в духовния живот не зависи от предишно образование или квалификация. Методът е толкова чист, че самото му следване пречиства.

Във Веднта сӯтра (3.2.26) това се описва с думите: пракшаш ча кармай абхя̄ст – „Преданото служене е толкова могъщо, че и най-простите му дейности просветляват“. Практически пример за това е предишният живот на Нрада, в който той е бил син на слугиня. Той нямал образование, не бил роден във високопоставено семейство. Но когато майка му започнала да служи на велики предани, Нрада също в отсъствието на майка си лично им служел. Самият той казва:

В този стих на Шрӣмад Бхгаватам (1.5.25) Нрада описва на своя ученик Вя̄садева предишния си живот. Той казва, че като момче служел на чистите предани по време на четиримесечния им престой и общувал много отблизо с тях. Понякога тези мъдреци оставяли храна в чиниите си, момчето ги измивало, но веднъж поискало да опита остатъците. Помолило великите предани, те му разрешили, Нрада изял остатъците и в резултат се освободил от последиците на миналите си грехове. И понеже продължил да яде тази храна, сърцето му постепенно станало чисто като сърцата на мъдреците. Великите предани познавали вкуса на постоянното предано служене на Бога чрез слушане и възпяване и Нрада постепенно развил същия вкус. По-нататък той продължава:

Чрез общуване с мъдреците Нрада придобил вкус към слушане и възпяване величието на Бога и изпитал голямо желание за предано служене. Както се описва във Веднта сӯтра: пркашаш ча кармай абхя̄ст – ако някой просто се заеме с предано служене, всичко му става разбираемо от само себе си. Това е смисълът на пратякш̣а – непосредствено възприятие.

Думата дхармям означава „пътят на религията“. Нрада бил син на слугиня. Той нямал възможност да ходи на училище. Помагал на майка си, а тя за щастие, служела на предани личности. Детето Нрада също получава тази възможност и само чрез общуване постига висшата религиозна цел. Както се посочва в Шрӣмад Бхгаватам, висшата цел на всички религии е преданото служене (са ваи пус паро дхармо ято бхактир адхокш̣адже). Религиозните хора обикновено не знаят, че съвършенството на религията е издигането до предано служене. Както вече обяснихме във връзка с последния стих на осма глава (ведеш̣у ягйеш̣у тапасу чаива), за себепознание се изисква ведическо знание. Но въпреки че Нрада никога не е ходил в училището на духовен учител и не е обучаван във ведическите принципи, той постига висшите резултати от изучаване на Ведите. Този метод е толкова могъщ, че дори без редовно следване на религиозния процес, може да се постигне съвършенство. Как е възможно това? Ведическата литература отговаря: чрявн пуруш̣о веда – този, който общува с велики чрии, макар да е необразован и непознаващ Ведите, ще получи цялото необходимо знание.

Преданото служене носи голямо щастие (су-сукхам). Защо? Защото се състои от шраваа кӣртана виш̣о; достатъчно е човек да слуша възпяването на Божието величие или да посещава философски лекции върху трансценденталното знание, изнасяни от авторитетни чрии. Просто като седи и слуша, той може да учи; след това да яде от храната, предложена на Бога – хубави и вкусни ястия. Всеки етап от преданото служене е пълен с радост. С преданост може да служи дори и най-бедният. Господ казва: патра пуш̣па пхала тоям. Той е готов да приеме всичко, което един предан му поднесе – листо, цвете, плод или малко вода; а те се намират навсякъде по света и могат да бъдат предложени от всеки човек независимо от социалното му положение; предложени с любов, те ще бъдат приети от Бога. Има много примери в историята. Вкусвайки листа от туласӣ, предложени в лотосовите нозе на Бога, прочути мъдреци като Санат-кумра са станали велики предани. Да, методът на преданото служене е прекрасен и може да се изпълнява с радост. Бог приема само любовта, с която му се предлагат нещата.

Тук се казва, че преданото служене съществува вечно, а това оборва схващането на Мя̄вдӣ философите. Макар понякога да се заемат с някакво предано служене, тяхната идея е да го практикуват, докато постигнат освобождение, а след това да „станат едно с Бога“. Такова временно и безпринципно предано служене, не е чисто. Истинското предано служене продължава и след освобождението. Когато един предан отива на духовна планета в царството на Бога, там също служи на Върховния, а не се опитва да стане едно с него.

Както ще стане ясно от Бхагавад-гӣт, истинското предано служене започва след освобождението от материалния плен. Освободен и установен на нивото на Брахман (брахма-бхӯта), човек започва своето предано служене (сама сарвеш̣у бхӯтеш̣у мад-бхакти лабхате парм). Служейки предано, той осъзнава Бога. Никой не може да разбере Върховната Божествена Личност, като практикува единствено карма йога, гя̄на йога, аш̣га йога или друг вид йога. С помощта на тези йога методи може да се направи малък напредък към бхакти йога, но без предано служене няма как да се разбере Божествената Личност. В Шрӣмад Бхгаватам също се потвърждава, че когато се пречистим с метода на предаността и особено като слушаме Шрӣмад Бхгаватам или Бхагавад-гӣт от себепознали се души, ще разберем науката за Кш̣а, науката за Бога. Ева прасанна-манасо бхагавад-бхакти-йогата. Само с пречистено от всички замърсявания сърце може да се разбере какво е Бог. Ето защо методът на преданото служене, на Кш̣а съзнание, е царят на образованието, царят на поверителното знание. Това е религия в най-чист вид; тя може да се следва с радост и без трудности. Затова трябва да я приемем.