ТЕКСТ 3

Хората без вяра не могат да следват пътя на преданото служене – това е смисълът на този стих. Вярата се пробужда при общуване с предани. Злочестите, дори да чуят от велики личности твърденията на ведическата литература, пак не вярват в Бога. Поради нерешителност те не могат да бъдат устойчиви в преданото служене. Ето защо вярата е най-важният фактор за напредък в Кш̣а съзнание. В Чайтаня чаритмта се казва – вярата представлява дълбоко убеждение в това, че просто със служене на Върховния Бог, Шрӣ Кш̣а, може да се постигне пълно съвършенство. Това се нарича истинска вяра. Както се потвърждава и в Шрӣмад Бхгаватам (4.31.14):

„Поливайки корените на едно дърво, човек подхранва клоните, вейките и листата му; когато дава храна на стомаха си, всички сетива на тялото са удовлетворени. По същия начин, с трансцендентално служене на Върховния, той естествено удовлетворява полубоговете и другите живи същества“. Ето защо, след като прочете Бхагавад-гӣт, човек трябва да приеме заключението ѝ: да изостави всички други занимания и да се посвети на служене на Върховната Божествена Личност, Кш̣а. Убедеността в тази житейска философия се нарича вяра.

Методът на Кш̣а съзнание представлява развиване на тази вяра. Има три категории Кш̣а осъзнати личности. Към третата категория принадлежат тези, които нямат вяра. Макар формално да се занимават с предано служене, те не могат да достигнат съвършенство. Най-вероятно след известно време ще отпаднат от пътя. Дори и да служат, понеже нямат дълбоко убеждение и вяра, за тях е трудно да останат в Кш̣а съзнание. В нашата мисионерска дейност е имало случаи, при които някои хора идват, заемат се с Кш̣а съзнание с някакъв скрит мотив и веднага щом се почувстват малко по-добре в икономическо отношение, изоставят метода и поемат отново стария път. Единствено с вяра може да се напредне в Кш̣а съзнание. Този, който е добре запознат с литературата на преданото служене и е достигнал нивото на твърдата вяра, принадлежи към първата категория личности в Кш̣а съзнание. Към втората категория спадат тези, които не разбират много добре писанията за предаността, но имат твърда вяра, че кш̣а-бхакти, служенето на Кш̣а, е най-добрият път, и с тази вяра приемат метода. Така те стоят по-високо от третата категория предани, които нямат нито съвършено знание върху писанията, нито истинска вяра, но с общуване и искреност се опитват да следват метода. Третокласният предан има шанс да пропадне, второкласният не пада, а за първокласния няма никаква опасност от пропадане. Принадлежащият към първата категория със сигурност ще напредва и накрая ще достигне целта. Що се отнася до преданите от третата категория, въпреки вярата, че преданото служене е много хубаво, те все още не са придобили достатъчно знание за Кш̣а от писания като Шрӣмад Бхгаватам и Бхагавад-гӣт. Понякога тези третокласни предани проявяват склонност към карма йога и гя̄на йога, понякога са притеснени, но веднага щом влиянието на карма и гя̄на йога бъде преодоляно, те стават първокласни или второкласни предани. И вярата в Кш̣а също преминава през три етапа; те са описани в Шрӣмад Бхгаватам. Трите нива на привързаност също са обяснени в Единайсета песен на Шрӣмад Бхгаватам. Тези, които, дори след като чуят за Кш̣а и достойнствата на преданото служене, остават без вяра и мислят, че това е само възхвала, намират пътя за много труден, макар привидно да се занимават с предано служене. За тях надеждата да постигнат съвършенство, е нищожна. Ето защо вярата е изключително важна при преданото служене.