ТЕКСТ 7
сарва-бхӯтни каунтея
практи я̄нти ммикм
калпа-кш̣айе пунас тни
калпдау висджмй ахам
сарва-бхӯтни – всички сътворени същества; каунтея – о, сине на Кунтӣ; практим – природа; я̄нти – влизат; ммикм – моята; калпа-кш̣айе – в края на епохата; пуна – отново; тни – всички тези; калпа-дау – в началото на епохата; висджми – създавам; ахам – Аз.
О, сине на Кунтӣ, в края на епохата всички материални проявления влизат в моята природа, а в началото на следващата епоха Аз ги създавам отново чрез моята енергия.
Сътворението, поддържането и унищожението на материалното космично проявление са изцяло зависими от върховната воля на Божествената Личност. „В края на епохата“ означава със смъртта на Брахм. Брахм живее сто години, а един негов ден се изчислява на 4 300 000 000 наши земни години. Нощта му има същата продължителност. Месецът му има трийсет такива дни и нощи, а годината – дванайсет месеца. След сто такива години, когато Брахм умира, настъпва опустошение или унищожение; това означава, че енергията, проявена от Върховния Бог, отново се прибира в него. И отново, когато е необходимо да се прояви космичният свят, това става по неговата воля. Баху ся̄м – „Въпреки че съм един, Аз ще стана много“. Това е ведически афоризъм (Чхндогя Упаниш̣ад, 6.2.3). Той се разширява чрез материалната енергия и цялото космично проявление възниква отново.