ТЕКСТ 6

За хората е почти невъзможно да проумеят как огромното материално творение се намира в Бога. Но Той ни дава подходящ пример. Небето е най-голямото проявление, което бихме могли да възприемем. А в това небе вятърът, въздухът като цяло, е най-голямото проявление в космичния свят. Движението на въздуха оказва влияние върху всяко движение. Но макар и огромен, вятърът остава разположен в небето; той не е отвъд небето. Така всички удивителни космични проявления съществуват по върховната воля на Бога и са подчинени на тази върховна воля. Както обикновено казваме, дори стръкчето трева не помръдва без волята на Бога, Върховната Личност. Всичко се движи по негово желание; и по негово желание всичко е сътворявано, всичко е поддържано и всичко е унищожавано. Но Той остава настрана от всичко, както небето няма нищо общо с дейностите на вятъра.

В Упаниш̣адите се казва: яд-бхӣш̣ вта павате – „Вятърът духа от страх пред Върховния Бог“ (Тайттирӣя Упаниш̣ад, 2.8.1). В Бхад-раяка Упаниш̣ад (3.8.9) се казва: етася в акш̣арася прашсане грги сӯря-чандрамасау-видхтау тиш̣хата етася в акш̣арася прашсане грги дя̄в-птхивяу видхтау тиш̣хата – „Луната, Слънцето и другите планети се движат по висшата воля и надзора на Върховната Божествена Личност“. Брахма сахит (5.52) добавя:

Това е описание на движението на Слънцето. Казва се, че Слънцето е едното око на Бога и има огромната сила да разпръсква топлина и светлина. И въпреки това се движи в очертаната си орбита по върховната заповед и воля на Говинда. Ето как във ведическата литература откриваме доказателства, че материалното проявление, което ни изглежда огромно и великолепно, е под пълния контрол на Върховната Божествена Личност. Това ще бъде обяснено в следващите стихове на тази глава.