Мантра четвърта
анеджад ека манасо джавӣйо
наинад дев пнуван пӯрвам арат
тад дхвато 'нн атйети тихат
тасминн апо мтаришв дадхти
анеджат – установен; екам – едно; манаса – от ума; джавӣя – по-бърз; на – не; енат – този Върховен Бог; дев – полубоговете като Индра и др.; пнуван – може да достигне; пӯрвам – начело; арат —движейки се бързо; тат – Той; дхвата – тези, които тичат; анн – други; атйети – надминава; тихат – оставайки на едно място; тасмин – в него; апа – дъжд; мтаришв – боговете, които управляват вятъра и дъжда; дадхти – дава.
Бог, Върховната Личност, се намира в обителта си, но е по-бърз от ума и може да изпревари всички. Могъщите полубогове не могат да го достигнат. Макар да се намира на едно място, Той управлява полубоговете на вятъра и дъжда. Той е над всички с величието си.
Върховният, Абсолютната Божествена Личност, не може да бъде разбран с умозрителни разсъждения дори и от най-големите философи. По милостта му могат да го опознаят само неговите предани. В Брахма сахит (5.34) се казва, че обикновеният философ може да пътува през космическото пространство със скоростта на вятъра или на ума в продължение на милиони години и пак ще остава безкрайно далеч от Абсолютната Истина. Брахма сахит (5.37) описва по-нататък как Абсолютната Божествена Личност има своя трансцендентална обител, наречена Голока, където извършва забавленията си. Но с невъобразимото си могъщество Той стига едновременно до всички части на творящата енергия. Във Виу Пура неговото могъщество е сравнено със светлината и топлината на огъня. Както огънят разпръсква светлина и топлина надалеч, така и Абсолютната Божествена Личност разпространява различни енергии навсякъде, макар да не напуска трансценденталната си обител.
Тези енергии са неизброими, но могат да бъдат разделени в три главни категории: вътрешна, междинна и външна енергия. Всяка от тях има милиони разновидности. Управляващите полубогове, упълномощени да властват над природните явления – въздух, светлина, дъжд и пр. – принадлежат към междинната енергия на Абсолютната Личност. По-нисшите живи същества, включително човешките, също са част от междинната енергия на Бога. Материалният свят е творение на външната му енергия, а духовното небе, където се намира обителта на Бога, е проявление на вътрешната му енергия.
Така различните енергии на Върховния са навсякъде. Въпреки че между Бога и енергиите му няма разлика, не бива да объркваме тези енергии с Абсолютната Истина. Нито да си представяме, че, разпространен навсякъде, Върховният Бог съществува единствено като безличностен Брахман или че губи своето личностно съществувание. Хората са свикнали да правят заключения въз основа на собствените си умствени възможности. Но Върховният не е подвластен на ограничената ни способност за разбиране. По тази причина Упаниадите утвърждават, че никой не може да постигне Бога само с ограничените си възможности.
В Бхагавад-гӣт (10.2) Бог казва, че дори великите и и сури, не могат да го опознаят. Да не говорим за асурите – те никога не могат да разберат природата на Бога. Тази четвърта мантра на Шрӣ Ӣшопаниад ясно сочи, че в крайна сметка Абсолютната Истина е Абсолютна Личност; в противен случай нямаше да се изтъкват толкова много детайли, описващи личностните му черти.
Индивидуалните частици от междинната енергия на Бога притежават качествата на самия Бог, но имат незначително поле на действие и затова са ограничени. Частиците никога не са равни на цялото. И не могат да оценят пълното могъщество на Бога. Под влияние на материалната енергия глупави и невежи живи същества, просто частици от Бога, се опитват да правят предположения за неговата трансцендентална позиция. Шрӣ Ӣшопаниад ни предупреждава, че опитът да се установи същността на Бога чрез умозрителни разсъждения е безсмислен. Човек би трябвало да узнае нещо за Трансценденталността от самия Бог, върховният източник на Ведите, защото само Той притежава пълно знание за Трансценденталността.
Всяка частица от пълното цяло е надарена с някаква енергия за действие според волята на Бога; когато тази частица забрави предписаните ѝ дейности, тя изпада в м, илюзия. Така още от самото начало Шрӣ Ӣшопаниад съветва старателно да следваме ролята, отредена ни от Бога. Това обаче не означава, че индивидуалната душа не е способна да действа самостоятелно. Но като неотделима от Бога частица, тя трябва да споделя неговите намерения. Правилното интелигентно приложение на нашата инициатива, на действената ни природа с разбирането, че всичко е енергия на Бога, ще пробуди истинското ни съзнание, загубено в досега с м, външната енергия.
Всички способности идват от Върховния; затова всяка една способност трябва да се използва единствено в изпълнение на волята му. С подобно смирено поведение човек може да опознае Бога. Съвършено знание означава да се опознае Върховния във всичките му аспекти, да се опознаят енергиите му и тяхното действие по негова воля. Тези въпроси са разяснени от Бога в Бхагавад-гӣт, квинтесенцията на всички Упаниади.