Глава 52

Когато Мучукунда, прославеният потомък на династията на Икшвку, получил благоволението на Бог Ка, той обиколил няколко пъти Бога вътре в пещерата и после излязъл. На излизане от пещерата Мучукунда забелязал, че ръстът на хората рязко е намалял и те приличат на джуджета. Дърветата също били много дребни. Мучукунда разбрал, че вече е настъпила епохата Кали-юга. Затова тръгнал право на север, без да се отклонява от пътя си. Междувременно стигнал до планината Гандхамдана, където растат много сандалови дървета. Те цъфтели и благоуханието им радвало всеки, който бил наблизо. Той решил да остане в тази местност, за да се подлага на отречения и въздържания до края на живота си. Изглежда, че това място било разположено в най-северната част на Хималайските планини, където е жилището на Нара-Нряа. Това място съществува и днес и се нарича Бадарикшрама. Там той обожавал Бог Ка и забравил всички болки и удоволствия и останалите двойствености на материалния свят. Бог Ка се върнал в околностите на Матхур, където се сражавал с воините на Клаявана и ги убил един след друг. След това събрал плячката от мъртвите тела, която под ръководството му била натоварена на волски коли и откарана в Дврак.

Междувременно Джарсандха отново нападнал Матхур, този път с още по-големи бойни части, които възлизали на двайсет и три акаухиӣ.

Бог Шрӣ Ка поискал да спаси Матхур от осемнайсетото нападение на мощните военни сили на цар Джарсандха. Той напуснал бойното поле, без да се сражава, за да избегне гибелта на още воини и за да отиде да свърши друга, по-важна работа. Всъщност Той ни най-малко не се боял, но се престорил на обикновено човешко същество, уплашено от неизброимите воини и снаряжения на Джарсандха. Той напуснал бойното поле без никакви оръжия. Макар че лотосовите му нозе били нежни като листенцата на лотосовия цвят, Той извървял пеша едно много голямо разстояние.

Този път Джарсандха помислил, че Ка и Баларма са много уплашени от военната му мощ и бягат от бойното поле. Той започнал да ги преследва с всичките си колесници, коне и пеши воини. Мислел, че Ка и Баларма са обикновени човешки същества, и се опитвал да измери дейностите на Бога. Ка се нарича Раачора, което означава „този, който напуснал бойното поле“. В Индия, особено в Гуджарат, има много храмове на Ка, известни като храмове на Раачорджӣ. Обикновено ако някой цар напусне бойното поле, без да се сражава, го наричат страхливец, но когато Ка се забавлява по този начин и изоставя бойното поле, без да се бие, преданите го обожават. Демоните винаги се опитват да измерят великолепието на Ка, докато преданите не мерят силата и богатството му, а му се отдават и го обожават. Като следваме стъпките на чистите предани, ще можем да узнаем, че Ка, Раачорджӣ, напуснал бойното поле не от страх, а защото имал други намерения. Както ще се разбере по-късно, Той възнамерявал да обърне внимание на едно тайно писмо, изпратено от Рукмиӣ, бъдещата му първа съпруга. Изоставянето на бойното поле е проявление на едно от шестте съвършенства на Ка. Ка е върховномогъщ, върховнобогат, върховнопрочут, върховномъдър, върховнокрасив; също така Той е и върховният себеотречен. Шрӣмад Бхгаватам ясно казва, че Той напуснал бойното поле въпреки неимоверното си военно могъщество. Дори и без войската си Той бил в състояние да срази воините на Джарсандха, както предишните седемнайсет пъти. Следователно напускането на бойното поле е пример за най-висшето му съвършенство: непривързаността.

Братята изминали много дълго разстояние и се престорили на много изтощени. За да си починат, те се изкачили на една планина, която се издигала високо над морското равнище. Тази планина се наричала Правараа, понеже върхът ѝ винаги бил покрит с облаци, изпратени от Индра, и там се изливали непрекъснати дъждове. Джарсандха решил, че двамата братя са много уплашени от бойната му сила и са се скрили на върха на планината. Отначало се опитал да ги намери и ги търсил доста дълго време, но когато не успял, решил да ги хване в капан и да ги убие, като обкръжи върха в огнен пръстен. Той излял около върха гориво и го запалил. Тъй като пламъците се издигали все по-нагоре и по-нагоре, Ка и Баларма скочили от върха долу на земята – разстоянието било единайсет йоджани. Докато върхът горял, Ка и Баларма избягали, невидими за Джарсандха. Джарсандха решил, че двамата братя са се превърнали на пепел и няма повече да се сражава с тях. Той си мислел, че усилията му са се увенчали с успех, оттеглил се от Матхур и се върнал у дома си в царството Магадха. Постепенно Ка и Баларма стигнали до Дврак, заобиколена от морската шир.

После Шрӣ Баларма се оженил за Реватӣ, дъщеря на цар Раивата, който управлявал провинция нарта. Това е описано в Деветата песен на Шрӣмад Бхгаватам. След сватбата на Баладева Ка се оженил за Рукмиӣ. Тя била дъщеря на цар Бхӣмака, владетеля на провинция Видарбха. Както Ка е Върховната Божествена Личност, Всудева, така Рукмиӣ е върховната богиня на щастието, Мах-Лакмӣ. Според Чайтаня чаритмта Ка и Шрӣматӣ Рдхрӣ се разширяват едновременно: Ка се разширява в различни форми на виу-таттва, а Шрӣматӣ Рдхрӣ чрез вътрешната си енергия се разширява във форми, които са шакти-таттва – многообразни форми на богинята на щастието.

Според ведическите обичаи има осем вида женитба. Най-висшият е когато родителите на невестата и на жениха сами определят деня на сватбата. После с царска тържественост и разкош женихът отива в дома на невестата и в присъствието на брхмаи, свещенослужители и роднини получава момичето. Освен този начин има и други, например браковете гндхарва и ркаса. Женитбата на Рукмиӣ и Ка била ркаса, защото Той отвлякъл девойката пред очите на многобройните си съперници: Шишупла, Джарсандха, Шлва и останалите. Когато предавали Рукмиӣ на Шишупла, Ка я грабнал от самото място на сватбата, както Гаруа грабнал от демоните съда с нектар. Рукмиӣ била единствената дъщеря на цар Бхӣмака и била невероятно красива. Тя била известна като Ручирнан – „тази, чието красиво лице е като разцъфващ лотос“.

Преданите на Ка винаги имат силно желание да слушат разказите за трансценденталните му дейности. Неговите дейности – сражения, отвличания, напускане на бойното поле – са трансцендентални и на абсолютно равнище, а преданите ги слушат с трансцендентално внимание. Чистите предани не делят дейностите на Бога на такива, за които трябва да се слуша, и на такива, които трябва да се отбягват. Съществува обаче един вид мними предани, наречени практа-сахаджи, които проявяват голям интерес към рса-лӣлта на Ка с гопӣте, но не и към сраженията му с враговете. Те не знаят, че бойните му действия и приятелските му забавления с гопӣте са еднакво трансцендентални, защото са на абсолютно равнище. Чистите предани се наслаждават на вкуса на трансценденталните забавления на Ка, описани в Шрӣмад Бхгаватам, като слушат смирено. Те не отхвърлят нито частица от тях.

Историята на женитбата на Ка и Рукмиӣ е следната. Царят на Видарбха, Махрджа Бхӣмака, бил много достоен и отдаден владетел. Той имал пет сина и само една дъщеря. Първият син се наричал Рукмӣ, вторият Рукмаратха, третият Рукмабху, четвъртият Рукмакеша и петият Рукмамлӣ. Братята имали една малка сестра, Рукмиӣ. Тя била много красива и добродетелна и била определена за съпруга на Бог Ка. Дворецът на цар Бхӣмака посещавали много святи личности и мъдреци, такива като Нрада Муни. Естествено, Рукмиӣ имала възможност да разговоря с тях и така чула за Ка. Тя научила за шестте съвършенства на Ка и само от слушането за него пожелала да се отдаде в лотосовите му нозе и да му стане съпруга. Ка също бил чувал за нея. Тя притежавала всички трансцендентални качества: интелигентност, широта на възгледите, изключителна красота и добродетелно поведение. Затова Ка заключил, че е достойна да му бъде съпруга. Всички роднини на цар Бхӣмака решили, че Рукмиӣ трябва да бъде дадена на Ка. Но въпреки желанието на другите, големият ѝ брат Рукмӣ обещал ръката ѝ на Шишупла, заклет враг на Ка. Когато чернооката и прелестна Рукмиӣ чула за тази уговорка, била обзета от дълбока скръб. Но като царска дъщеря, тя разбирала подмолните хитрости и тънкостите в отношенията между държавниците и решила, че няма смисъл само да тъжи, а незабавно трябва да предприеме нещо. Тя размислила известно време и решила да изпрати послание на Ка. И за да не я измамят, избрала за свой пратеник един благороден брхмаа. Един такъв брхмаа е винаги честен и е предан на Виу. Без да губи време, тя го изпратила в Дврак.

Брхмаът стигнал до портите на Дврак, съобщил на пазача за пристигането си и той го завел до двореца, където Ка седял на златен трон. Понеже бил пратеник на Рукмиӣ, този брхмаа имал щастието види Ка, Върховната Божествена Личност, изначалната причина на всички причини. Брхмаите са духовни учители на всички останали касти. Бог Шрӣ Ка веднага станал и му предложил трона си, за да покаже на всички как според ведическия етикет трябва да се почита един брхмаа. Когато той седнал на златния трон, Бог Шрӣ Ка започнал да го обожава така, както полубоговете обожават Ка. По този начин Той показал на всички, че обожаването на негов предан е по-ценно от обожаването на самия него.

Когато дошло време, брхмаът се изкъпал, нахранил се и легнал да се отмори на мека копринена постеля. Докато почивал, Бог Ка тихичко се приближил, много почтително сложил нозете му в скута си и започнал да ги разтрива. Ка се явил пред него и казал: „Скъпи мой, надявам се, че следваш религиозните правила без никакви трудности и че умът ти е винаги спокоен.“ Различните групи хора в обществото имат различни занимания и когато някой пита за благосъстоянието на друг, той трябва да прави това, съобразявайки се с дейностите, които извършва този човек. Затова когато се интересуваме от състоянието на един брхмаа, думите ни трябва да са подходящо подбрани, съответно на неговото житейско положение, така че да не го смутят. Спокойният ум е основата на искреността, чистотата, уравновесеността, себеконтрола и търпимостта. Като овладее знанието и знае практическото му приложение в живота, човек се убеждава в Абсолютната Истина. Брхмаът знаел, че Ка е Върховната Божествена Личност, и въпреки това приел почтителното служене на Бога, основаващо се на ведическите обществени порядки. Бог Шрӣ Ка играел ролята на човешко същество. Понеже принадлежал към кастата на катриите и бил младеж, негов дълг било да покаже уважението си към този брхмаа.

Бог Ка продължил: „О, най-добър от всички брхмаи, ти винаги трябва да си удовлетворен, защото ако един брхмаа постоянно е удовлетворен, няма да се отклони от предписаните си задължения. А просто като се придържа към задълженията си, всеки може да достигне най-висшето съвършенство на всички желания, и това важи с особена сила за брхмаите. Дори някой да притежава богатството и разкоша на небесния цар Индра, ако не е удовлетворен, неизбежно ще трябва да пътува от планета на планета. За такава личност няма щастие при никакви обстоятелства. А ако умът е удовлетворен, дори човекът да е лишен от притежания, той ще бъде щастлив, независимо къде живее.“

Тези наставления на Ка са много важни. Смисълът им е, че един истински брхмаа в никакъв случай не трябва да се поддава на безпокойството. В сегашната епоха, Кали-юга, така наречените „брхмаи“ заемат отвратителното положение на шӯдри или дори още по-низши позиции. В автентичните писания се казва, че при тежки обстоятелства един брхмаа може да приеме дейностите на катриите или дори на вайшите, но никога не трябва да приема заниманията на шӯдрите. Бог Ка заявил, че ако строго се придържа към своите религиозни правила, един брхмаа не би трябвало да се тревожи от никакви неблагоприятни условия. В заключение казал: „Отдавам най-смирените си почитания на брхмаите и ваиавите, защото брхмаите са винаги себеудовлетворени, а ваиавите постоянно са заети с дейности, насочени към истинското благо на човешкото общество. Те са най-добрите приятели на всички хора, лишени са от фалшив егоизъм и в ума им винаги цари спокойствие.“

След това Бог Ка пожелал да узнае какво е положението на владетелите (катриите) в царството на този брхмаа, затова запитал дали жителите са щастливи. За качествата на царя се съди по духа на поданиците му. Ако те са щастливи във всичко, ясно е, че царят е честен и правилно изпълнява задълженията си. Ка заявил, че му е много скъп царят, чиито поданици са щастливи. Разбира се, Ка знаел, че брхмаът е дошъл с поверително писмо, и затова казал: „Ако не възразяваш, предоставям ти правото да говориш за целта на идването си.“

И така, напълно удовлетворен от тези трансцендентални забавления с Бога, брхмаът разказал цялата история на идването и срещата си с Ка. Той извадил писмото, което Рукмиӣ била написала на Ка, и казал: „Ето словата на принцеса Рукмиӣ: „Мой скъпи Ка, о, безпогрешна и прекрасна личност, всяко човешко същество, което чуе за трансценденталната Ти форма и забавления, мигом попива със слуха си името, славата и качествата Ти; така се уталожват всички материални тегоби и в сърцето на човека се установява твоята форма. По този начин се изпълняват всички желания. Аз чух и за трансценденталните Ти качества. Може би не е прилично да изказвам мислите си направо, но Ти ме плени и покори сърцето ми. Вероятно мислиш, че съм неомъжено младо момиче и се съмняваш в постоянството на характера ми. Но скъпи Мукунда, Ти си върховният, Ти си като лъв сред хората, върховната личност сред личностите. Всяко момиче, макар и още да не е напускало дома си, дори всяка жена, колкото и възвишена и добродетелна да е, би пожелала да се омъжи за теб, пленена от несравнимите Ти качества, знание, великолепие и от положението Ти. Знам, че Ти си съпругът на богинята на щастието и си много благосклонен към преданите си, затова реших да Ти стана вечна слугиня. О, Господи, отдавам живота и душата си в твоите лотосови нозе. Аз те избрах за свой съпруг и те моля да ме приемеш за своя жена. Ти си върховно могъщ и имаш лотосови очи. Сега аз принадлежа на теб. Нелепо е вкусната плячка на лъва да отнемат чакалите, затова те моля незабавно да се погрижиш за мен, преди да ме е отмъкнал Шишупла с други принцове като него. О, Господи, в миналия си живот вероятно съм извършвала дейности за благото на цялото общество – сигурно съм изкопавала кладенци и съм отглеждала дървета – или съм вършила благочестиви дейности, като обредни церемонии и жертвоприношения, и съм служила на висшестоящите личности (духовния учител, брхмаите и ваиавите). Може би с това съм удовлетворила Нряа, Върховната Божествена Личност. Ако е така, тогава бих искала Ти, Бог Ка, братът на Бог Баларма, да дойдеш тук и да ме хванеш за ръка, за да не могат да ме докоснат Шишупла и хората му.“

Женитбата на Рукмиӣ и Шишупла вече била решена, затова Рукмиӣ предлагала Ка да я отвлече и да промени всичко. Този вид женитба, когато момичето е похищавано насила, се нарича ркаса и се наблюдава при катриите, хората с властен и войнствен дух. Тъй като сватбата вече била определена за следващия ден, Рукмиӣ предлагала Ка да се промъкне незабелязано и да я отвлече, а след това да се бие с Шишупла и съюзниците му, сред които бил и царят на Магадха. Тя знаела, че никой не може да срази Ка и Той несъмнено ще излезе победител, затова го наричала Аджита – непобедим. Рукмиӣ казвала на Ка да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмиӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства.

Рукмиӣ казвала на Ка да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмиӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства. Тя обяснявала, че семейството ѝ има обичай преди сватба да посещава храма на богиня Дург, семейното божество. (Почти всички царе катрии били последователни ваиави и обожавали Бог Виу във формата му на Рдх-Ка или Лакмӣ-Нряа, но заради материалното си благосъстояние обожавали и богинята Дург. Обаче никога не допускали грешката да приемат полубоговете на равнището на виу-таттва или за Върховен Бог, както правят някои неинтелигентни хора.) За да се избегне безсмисленото убийство на роднини, Рукмиӣ предлагала Ка да я отвлече, когато всички отиват от двореца в храма или на връщане, защото тогава щяло да бъде най-лесно.

Освен това обяснявала на Ка защо иска да се омъжи за него, при положение че ръката ѝ вече е обещана на Шишупла, който също имал качества, защото бил син на велик цар. Рукмиӣ казвала, че според нея никой не може да бъде по-велик от Ка, дори и Шива, макар да е известен като Махдева, най-великия от всички полубогове. Шива също се стреми да достави удоволствие на Бог Ка, за да може да се освободи от затъването в качеството невежество на материалния свят. Въпреки че Шива е най-великата от всички велики души (махтмӣ), върху главата си той държи пречистващата вода на Ганг, която извира от една дупка в тази материална вселена, пробита от пръста на крака на Бог Виу. Шива отговаря за материалното качество невежество и за да може да поддържа трансценденталното си положение, постоянно съзерцава Бог Виу. Рукмиӣ знаела много добре, че никак не е лесно да се спечели благоволението на Ка. След като дори Шива трябва да се пречисти, за да постигне това, несъмнено за Рукмиӣ, която е само дъщеря на един цар катрия, щяло да бъде много трудно. Затова тя искала да посвети живота си на сурови отречения и изпитания –  постене и лишаване на тялото от удобства. Ако с тези дейности не бъдело възможно да спечели благосклонността на Ка сега, тя била готова да се подлага на отречения живот след живот. В Бхагавад-гӣт се казва, че чистите предани на Бога му отдават предано служене с голяма решителност. Решителността, която показала Рукмиӣ-девӣ, е единствената цена, на която може да се купи благоразположението на Ка. В Ка съзнание човек трябва да е много решителен. Това е пътят към крайния успех.

След като изложил думите на Рукмиӣ-девӣ към Ка, пратеникът казал: „Скъпи Ка, о, водачо на династията Яду, аз Ти донесох това поверително послание на Рукмиӣ. Сега то е пред теб и Ти можеш да решиш. След като размислиш, можеш да постъпиш, както пожелаеш, но ако искаш да направиш нещо, това трябва да стане веднага. Не е останало много време за действия.“