Глава 52
Ка напуска бойното поле
Когато Мучукунда, прославеният потомък на династията на Икшвку, получил благоволението на Бог Ка, той обиколил няколко пъти Бога вътре в пещерата и после излязъл. На излизане от пещерата Мучукунда забелязал, че ръстът на хората рязко е намалял и те приличат на джуджета. Дърветата също били много дребни. Мучукунда разбрал, че вече е настъпила епохата Кали-юга. Затова тръгнал право на север, без да се отклонява от пътя си. Междувременно стигнал до планината Гандхамдана, където растат много сандалови дървета. Те цъфтели и благоуханието им радвало всеки, който бил наблизо. Той решил да остане в тази местност, за да се подлага на отречения и въздържания до края на живота си. Изглежда, че това място било разположено в най-северната част на Хималайските планини, където е жилището на Нара-Нряа. Това място съществува и днес и се нарича Бадарикшрама. Там той обожавал Бог Ка и забравил всички болки и удоволствия и останалите двойствености на материалния свят. Бог Ка се върнал в околностите на Матхур, където се сражавал с воините на Клаявана и ги убил един след друг. След това събрал плячката от мъртвите тела, която под ръководството му била натоварена на волски коли и откарана в Дврак.
Междувременно Джарсандха отново нападнал Матхур, този път с още по-големи бойни части, които възлизали на двайсет и три акаухиӣ.
Бог Шрӣ Ка поискал да спаси Матхур от осемнайсетото нападение на мощните военни сили на цар Джарсандха. Той напуснал бойното поле, без да се сражава, за да избегне гибелта на още воини и за да отиде да свърши друга, по-важна работа. Всъщност Той ни най-малко не се боял, но се престорил на обикновено човешко същество, уплашено от неизброимите воини и снаряжения на Джарсандха. Той напуснал бойното поле без никакви оръжия. Макар че лотосовите му нозе били нежни като листенцата на лотосовия цвят, Той извървял пеша едно много голямо разстояние.
Този път Джарсандха помислил, че Ка и Баларма са много уплашени от военната му мощ и бягат от бойното поле. Той започнал да ги преследва с всичките си колесници, коне и пеши воини. Мислел, че Ка и Баларма са обикновени човешки същества, и се опитвал да измери дейностите на Бога. Ка се нарича Раачора, което означава „този, който напуснал бойното поле“. В Индия, особено в Гуджарат, има много храмове на Ка, известни като храмове на Раачорджӣ. Обикновено ако някой цар напусне бойното поле, без да се сражава, го наричат страхливец, но когато Ка се забавлява по този начин и изоставя бойното поле, без да се бие, преданите го обожават. Демоните винаги се опитват да измерят великолепието на Ка, докато преданите не мерят силата и богатството му, а му се отдават и го обожават. Като следваме стъпките на чистите предани, ще можем да узнаем, че Ка, Раачорджӣ, напуснал бойното поле не от страх, а защото имал други намерения. Както ще се разбере по-късно, Той възнамерявал да обърне внимание на едно тайно писмо, изпратено от Рукмиӣ, бъдещата му първа съпруга. Изоставянето на бойното поле е проявление на едно от шестте съвършенства на Ка. Ка е върховномогъщ, върховнобогат, върховнопрочут, върховномъдър, върховнокрасив; също така Той е и върховният себеотречен. Шрӣмад Бхгаватам ясно казва, че Той напуснал бойното поле въпреки неимоверното си военно могъщество. Дори и без войската си Той бил в състояние да срази воините на Джарсандха, както предишните седемнайсет пъти. Следователно напускането на бойното поле е пример за най-висшето му съвършенство: непривързаността.
Братята изминали много дълго разстояние и се престорили на много изтощени. За да си починат, те се изкачили на една планина, която се издигала високо над морското равнище. Тази планина се наричала Правараа, понеже върхът ѝ винаги бил покрит с облаци, изпратени от Индра, и там се изливали непрекъснати дъждове. Джарсандха решил, че двамата братя са много уплашени от бойната му сила и са се скрили на върха на планината. Отначало се опитал да ги намери и ги търсил доста дълго време, но когато не успял, решил да ги хване в капан и да ги убие, като обкръжи върха в огнен пръстен. Той излял около върха гориво и го запалил. Тъй като пламъците се издигали все по-нагоре и по-нагоре, Ка и Баларма скочили от върха долу на земята – разстоянието било единайсет йоджани. Докато върхът горял, Ка и Баларма избягали, невидими за Джарсандха. Джарсандха решил, че двамата братя са се превърнали на пепел и няма повече да се сражава с тях. Той си мислел, че усилията му са се увенчали с успех, оттеглил се от Матхур и се върнал у дома си в царството Магадха. Постепенно Ка и Баларма стигнали до Дврак, заобиколена от морската шир.
После Шрӣ Баларма се оженил за Реватӣ, дъщеря на цар Раивата, който управлявал провинция нарта. Това е описано в Деветата песен на Шрӣмад Бхгаватам. След сватбата на Баладева Ка се оженил за Рукмиӣ. Тя била дъщеря на цар Бхӣмака, владетеля на провинция Видарбха. Както Ка е Върховната Божествена Личност, Всудева, така Рукмиӣ е върховната богиня на щастието, Мах-Лакмӣ. Според Чайтаня чаритмта Ка и Шрӣматӣ Рдхрӣ се разширяват едновременно: Ка се разширява в различни форми на виу-таттва, а Шрӣматӣ Рдхрӣ чрез вътрешната си енергия се разширява във форми, които са шакти-таттва – многообразни форми на богинята на щастието.
Според ведическите обичаи има осем вида женитба. Най-висшият е когато родителите на невестата и на жениха сами определят деня на сватбата. После с царска тържественост и разкош женихът отива в дома на невестата и в присъствието на брхмаи, свещенослужители и роднини получава момичето. Освен този начин има и други, например браковете гндхарва и ркаса. Женитбата на Рукмиӣ и Ка била ркаса, защото Той отвлякъл девойката пред очите на многобройните си съперници: Шишупла, Джарсандха, Шлва и останалите. Когато предавали Рукмиӣ на Шишупла, Ка я грабнал от самото място на сватбата, както Гаруа грабнал от демоните съда с нектар. Рукмиӣ била единствената дъщеря на цар Бхӣмака и била невероятно красива. Тя била известна като Ручирнан – „тази, чието красиво лице е като разцъфващ лотос“.
Преданите на Ка винаги имат силно желание да слушат разказите за трансценденталните му дейности. Неговите дейности – сражения, отвличания, напускане на бойното поле – са трансцендентални и на абсолютно равнище, а преданите ги слушат с трансцендентално внимание. Чистите предани не делят дейностите на Бога на такива, за които трябва да се слуша, и на такива, които трябва да се отбягват. Съществува обаче един вид мними предани, наречени практа-сахаджи, които проявяват голям интерес към рса-лӣлта на Ка с гопӣте, но не и към сраженията му с враговете. Те не знаят, че бойните му действия и приятелските му забавления с гопӣте са еднакво трансцендентални, защото са на абсолютно равнище. Чистите предани се наслаждават на вкуса на трансценденталните забавления на Ка, описани в Шрӣмад Бхгаватам, като слушат смирено. Те не отхвърлят нито частица от тях.
Историята на женитбата на Ка и Рукмиӣ е следната. Царят на Видарбха, Махрджа Бхӣмака, бил много достоен и отдаден владетел. Той имал пет сина и само една дъщеря. Първият син се наричал Рукмӣ, вторият Рукмаратха, третият Рукмабху, четвъртият Рукмакеша и петият Рукмамлӣ. Братята имали една малка сестра, Рукмиӣ. Тя била много красива и добродетелна и била определена за съпруга на Бог Ка. Дворецът на цар Бхӣмака посещавали много святи личности и мъдреци, такива като Нрада Муни. Естествено, Рукмиӣ имала възможност да разговоря с тях и така чула за Ка. Тя научила за шестте съвършенства на Ка и само от слушането за него пожелала да се отдаде в лотосовите му нозе и да му стане съпруга. Ка също бил чувал за нея. Тя притежавала всички трансцендентални качества: интелигентност, широта на възгледите, изключителна красота и добродетелно поведение. Затова Ка заключил, че е достойна да му бъде съпруга. Всички роднини на цар Бхӣмака решили, че Рукмиӣ трябва да бъде дадена на Ка. Но въпреки желанието на другите, големият ѝ брат Рукмӣ обещал ръката ѝ на Шишупла, заклет враг на Ка. Когато чернооката и прелестна Рукмиӣ чула за тази уговорка, била обзета от дълбока скръб. Но като царска дъщеря, тя разбирала подмолните хитрости и тънкостите в отношенията между държавниците и решила, че няма смисъл само да тъжи, а незабавно трябва да предприеме нещо. Тя размислила известно време и решила да изпрати послание на Ка. И за да не я измамят, избрала за свой пратеник един благороден брхмаа. Един такъв брхмаа е винаги честен и е предан на Виу. Без да губи време, тя го изпратила в Дврак.
Брхмаът стигнал до портите на Дврак, съобщил на пазача за пристигането си и той го завел до двореца, където Ка седял на златен трон. Понеже бил пратеник на Рукмиӣ, този брхмаа имал щастието види Ка, Върховната Божествена Личност, изначалната причина на всички причини. Брхмаите са духовни учители на всички останали касти. Бог Шрӣ Ка веднага станал и му предложил трона си, за да покаже на всички как според ведическия етикет трябва да се почита един брхмаа. Когато той седнал на златния трон, Бог Шрӣ Ка започнал да го обожава така, както полубоговете обожават Ка. По този начин Той показал на всички, че обожаването на негов предан е по-ценно от обожаването на самия него.
Когато дошло време, брхмаът се изкъпал, нахранил се и легнал да се отмори на мека копринена постеля. Докато почивал, Бог Ка тихичко се приближил, много почтително сложил нозете му в скута си и започнал да ги разтрива. Ка се явил пред него и казал: „Скъпи мой, надявам се, че следваш религиозните правила без никакви трудности и че умът ти е винаги спокоен.“ Различните групи хора в обществото имат различни занимания и когато някой пита за благосъстоянието на друг, той трябва да прави това, съобразявайки се с дейностите, които извършва този човек. Затова когато се интересуваме от състоянието на един брхмаа, думите ни трябва да са подходящо подбрани, съответно на неговото житейско положение, така че да не го смутят. Спокойният ум е основата на искреността, чистотата, уравновесеността, себеконтрола и търпимостта. Като овладее знанието и знае практическото му приложение в живота, човек се убеждава в Абсолютната Истина. Брхмаът знаел, че Ка е Върховната Божествена Личност, и въпреки това приел почтителното служене на Бога, основаващо се на ведическите обществени порядки. Бог Шрӣ Ка играел ролята на човешко същество. Понеже принадлежал към кастата на катриите и бил младеж, негов дълг било да покаже уважението си към този брхмаа.
Бог Ка продължил: „О, най-добър от всички брхмаи, ти винаги трябва да си удовлетворен, защото ако един брхмаа постоянно е удовлетворен, няма да се отклони от предписаните си задължения. А просто като се придържа към задълженията си, всеки може да достигне най-висшето съвършенство на всички желания, и това важи с особена сила за брхмаите. Дори някой да притежава богатството и разкоша на небесния цар Индра, ако не е удовлетворен, неизбежно ще трябва да пътува от планета на планета. За такава личност няма щастие при никакви обстоятелства. А ако умът е удовлетворен, дори човекът да е лишен от притежания, той ще бъде щастлив, независимо къде живее.“
Тези наставления на Ка са много важни. Смисълът им е, че един истински брхмаа в никакъв случай не трябва да се поддава на безпокойството. В сегашната епоха, Кали-юга, така наречените „брхмаи“ заемат отвратителното положение на шӯдри или дори още по-низши позиции. В автентичните писания се казва, че при тежки обстоятелства един брхмаа може да приеме дейностите на катриите или дори на вайшите, но никога не трябва да приема заниманията на шӯдрите. Бог Ка заявил, че ако строго се придържа към своите религиозни правила, един брхмаа не би трябвало да се тревожи от никакви неблагоприятни условия. В заключение казал: „Отдавам най-смирените си почитания на брхмаите и ваиавите, защото брхмаите са винаги себеудовлетворени, а ваиавите постоянно са заети с дейности, насочени към истинското благо на човешкото общество. Те са най-добрите приятели на всички хора, лишени са от фалшив егоизъм и в ума им винаги цари спокойствие.“
След това Бог Ка пожелал да узнае какво е положението на владетелите (катриите) в царството на този брхмаа, затова запитал дали жителите са щастливи. За качествата на царя се съди по духа на поданиците му. Ако те са щастливи във всичко, ясно е, че царят е честен и правилно изпълнява задълженията си. Ка заявил, че му е много скъп царят, чиито поданици са щастливи. Разбира се, Ка знаел, че брхмаът е дошъл с поверително писмо, и затова казал: „Ако не възразяваш, предоставям ти правото да говориш за целта на идването си.“
И така, напълно удовлетворен от тези трансцендентални забавления с Бога, брхмаът разказал цялата история на идването и срещата си с Ка. Той извадил писмото, което Рукмиӣ била написала на Ка, и казал: „Ето словата на принцеса Рукмиӣ: „Мой скъпи Ка, о, безпогрешна и прекрасна личност, всяко човешко същество, което чуе за трансценденталната Ти форма и забавления, мигом попива със слуха си името, славата и качествата Ти; така се уталожват всички материални тегоби и в сърцето на човека се установява твоята форма. По този начин се изпълняват всички желания. Аз чух и за трансценденталните Ти качества. Може би не е прилично да изказвам мислите си направо, но Ти ме плени и покори сърцето ми. Вероятно мислиш, че съм неомъжено младо момиче и се съмняваш в постоянството на характера ми. Но скъпи Мукунда, Ти си върховният, Ти си като лъв сред хората, върховната личност сред личностите. Всяко момиче, макар и още да не е напускало дома си, дори всяка жена, колкото и възвишена и добродетелна да е, би пожелала да се омъжи за теб, пленена от несравнимите Ти качества, знание, великолепие и от положението Ти. Знам, че Ти си съпругът на богинята на щастието и си много благосклонен към преданите си, затова реших да Ти стана вечна слугиня. О, Господи, отдавам живота и душата си в твоите лотосови нозе. Аз те избрах за свой съпруг и те моля да ме приемеш за своя жена. Ти си върховно могъщ и имаш лотосови очи. Сега аз принадлежа на теб. Нелепо е вкусната плячка на лъва да отнемат чакалите, затова те моля незабавно да се погрижиш за мен, преди да ме е отмъкнал Шишупла с други принцове като него. О, Господи, в миналия си живот вероятно съм извършвала дейности за благото на цялото общество – сигурно съм изкопавала кладенци и съм отглеждала дървета – или съм вършила благочестиви дейности, като обредни церемонии и жертвоприношения, и съм служила на висшестоящите личности (духовния учител, брхмаите и ваиавите). Може би с това съм удовлетворила Нряа, Върховната Божествена Личност. Ако е така, тогава бих искала Ти, Бог Ка, братът на Бог Баларма, да дойдеш тук и да ме хванеш за ръка, за да не могат да ме докоснат Шишупла и хората му.“
Женитбата на Рукмиӣ и Шишупла вече била решена, затова Рукмиӣ предлагала Ка да я отвлече и да промени всичко. Този вид женитба, когато момичето е похищавано насила, се нарича ркаса и се наблюдава при катриите, хората с властен и войнствен дух. Тъй като сватбата вече била определена за следващия ден, Рукмиӣ предлагала Ка да се промъкне незабелязано и да я отвлече, а след това да се бие с Шишупла и съюзниците му, сред които бил и царят на Магадха. Тя знаела, че никой не може да срази Ка и Той несъмнено ще излезе победител, затова го наричала Аджита – непобедим. Рукмиӣ казвала на Ка да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмиӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства.
Рукмиӣ казвала на Ка да не се тревожи, че мнозина от роднините ѝ, включително и жени, могат да бъдат ранени или дори убити, в случай че схватката се състои в двореца. Както царят обмисля тактически пътищата за завоюването на целта си, така Рукмиӣ, като царска дъщеря, разсъдливо и находчиво предлагала как да се избегнат ненужните убийства. Тя обяснявала, че семейството ѝ има обичай преди сватба да посещава храма на богиня Дург, семейното божество. (Почти всички царе катрии били последователни ваиави и обожавали Бог Виу във формата му на Рдх-Ка или Лакмӣ-Нряа, но заради материалното си благосъстояние обожавали и богинята Дург. Обаче никога не допускали грешката да приемат полубоговете на равнището на виу-таттва или за Върховен Бог, както правят някои неинтелигентни хора.) За да се избегне безсмисленото убийство на роднини, Рукмиӣ предлагала Ка да я отвлече, когато всички отиват от двореца в храма или на връщане, защото тогава щяло да бъде най-лесно.
Освен това обяснявала на Ка защо иска да се омъжи за него, при положение че ръката ѝ вече е обещана на Шишупла, който също имал качества, защото бил син на велик цар. Рукмиӣ казвала, че според нея никой не може да бъде по-велик от Ка, дори и Шива, макар да е известен като Махдева, най-великия от всички полубогове. Шива също се стреми да достави удоволствие на Бог Ка, за да може да се освободи от затъването в качеството невежество на материалния свят. Въпреки че Шива е най-великата от всички велики души (махтмӣ), върху главата си той държи пречистващата вода на Ганг, която извира от една дупка в тази материална вселена, пробита от пръста на крака на Бог Виу. Шива отговаря за материалното качество невежество и за да може да поддържа трансценденталното си положение, постоянно съзерцава Бог Виу. Рукмиӣ знаела много добре, че никак не е лесно да се спечели благоволението на Ка. След като дори Шива трябва да се пречисти, за да постигне това, несъмнено за Рукмиӣ, която е само дъщеря на един цар катрия, щяло да бъде много трудно. Затова тя искала да посвети живота си на сурови отречения и изпитания – постене и лишаване на тялото от удобства. Ако с тези дейности не бъдело възможно да спечели благосклонността на Ка сега, тя била готова да се подлага на отречения живот след живот. В Бхагавад-гӣт се казва, че чистите предани на Бога му отдават предано служене с голяма решителност. Решителността, която показала Рукмиӣ-девӣ, е единствената цена, на която може да се купи благоразположението на Ка. В Ка съзнание човек трябва да е много решителен. Това е пътят към крайния успех.
След като изложил думите на Рукмиӣ-девӣ към Ка, пратеникът казал: „Скъпи Ка, о, водачо на династията Яду, аз Ти донесох това поверително послание на Рукмиӣ. Сега то е пред теб и Ти можеш да решиш. След като размислиш, можеш да постъпиш, както пожелаеш, но ако искаш да направиш нещо, това трябва да стане веднага. Не е останало много време за действия.“
Така завършва пояснението на Бхактиведанта към петдесет и втора глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Ка напуска бойното поле“.