Глава 68

Дурьодхана, синът на Дхтарра, имал дъщеря за женене на име Лакма. Тя била много достойна девойка от династията Куру и много принцове искали ръката ѝ. В такива случаи се провежда церемонията сваявара, за да може девойката сама да направи избора си. На сваяварата на Лакма, когато дошло време тя да избира, се появил Смба. Той бил син на Ка и Джмбаватӣ, една от главните съпруги на Ка. Той се наричал Смба, защото бил галено дете и винаги живеел близо до майка си. С името Смба се назовава синът, който е голям любимец на майка си. Амб означава „майка“, а са означава „със“. И така, той получил това име, защото винаги стоял край майка си. По същата причина бил известен и като Джмбаватӣсута. Както обяснихме преди, синовете на Ка не отстъпвали по качества на великия си баща, Бог Ка. Смба искал да се ожени за Лакма, дъщерята на Дурьодхана, макар че тя не била много благосклонна към него. Затова той я отвлякъл със сила от сваяварата ѝ.

Когато отвлякъл насила Лакма, всички Каурави, в това число Дхтарра, Бхӣма, Видура, Уджаин и Арджуна, сметнали това за посегателство срещу семейните обичаи. Те знаели, че Лакма никак не била склонна да му стане съпруга и че нямала възможност да избере сама съпруга си, защото била със сила отвлечена от този младеж. Затова решили да го накажат. Те единодушно заявили, че той е проявил голяма наглост и е опозорил семейните обичаи на рода Куру. Затова под ръководството на съвет от възрастни членове на рода решили да го пленят, но да не го убиват. Те решили, че девойката вече не може да се омъжи за никой друг, освен за Смба, защото е била докосната от него. (Според ведическите предписания след като вече е влизало в съприкосновение с някой младеж, едно момиче не може да се омъжи или да се повери на друг младеж. Нито пък е редно някой да се съгласява да се ожени за момиче, което е било свързано с друг младеж.) Възрастните членове на рода, например Бхӣма, искали да задържат Смба в плен. Всички потомци на династията, и най-вече великите воини, се събрали, за да му дадат добър урок. В тази малка война за предводител бил избран Кара.

Докато се съвещавали и правели кроежи за пленяването на Смба, те отбелязали, че давите много ще се разгневят. Никак не било изключено да приемат предизвикателството и да се сражават с тях. Но също така Кауравите си помислили: „Какво ще ни направят давите, ако дойдат да се бият с нас? Те не могат да се мерят с потомците на Куру, защото царете на Куру са завоеватели, а царете на Яду се радват само на собствените си земи. Ако дойдат и ни предизвикат на бой заради пленяването на сина им, ще приемем битката и ще им дадем хубав урок. Под натиска ни те веднага ще се укротят, както сетивата биват подчинявани с прма, мистичния процес на йога.“ (Чрез системата на мистичната йога се управляват различните видове въздух, които се намират в тялото, сетивата се обуздават и се възпират от всякакви други действия, освен съзерцанието на Виу.)

След като се посъветвали и получили разрешението на старейшините на династията Куру (Бхӣма и Дхтарра), петима велики воини, които били мах-ратхӣ – Кара, Шала, Бхури, Ягякету и бащата на момичето, Дурьодхана, – под предводителството на великия герой Бхӣмадева се опитали да пленят Смба. Според бойните си способности воините се разделят на различни степени: мах-ратхӣ, ека-ратхӣ и ратхӣ. Мах-ратхӣте можели да се сражават сами срещу десетки хиляди хора. Всички се събрали заедно, за да хванат Смба. Смба също бил мах-ратхӣ, но бил сам, а трябвало да се бие с петима други мах-ратхӣ. Но той не се разколебал, когато видял откъм гърба му да идват най-великите воини на династията Куру, за да го пленят.

Той се обърнал към тях, взел красивия си лък и застанал величествен като лъв пред други животни. Предводителят Кара предизвикал Смба: „Защо бягаш? Само спри и ще видиш!“ Един катрия не може да си отиде, когато друг катрия го предизвиква да остане и да се бие. Смба приел предизвикателството, застанал сам пред прочутите воини и бил обсипан със съкрушителен дъжд от стрели. Лъвът никога не се бои от набезите на вълците и чакалите. По същия начин славният син на династията Яду, Смба, надарен като син на Бог Ка с титанична сила, много се ядосал на Кауравите, задето несръчно използвали срещу него стрелите си. Той се сражавал с тях много ловко. С пет стрели най-напред повалил петимата колесничари. После използвал още четири стрели, за да убие конете, които били по четири в колесница. След това изстрелял една за водача и една за Кара, също и за останалите прославени бойци. Те се възхитили от неимоверното му могъщество. Дори в самия разгар на битката те честно признали, че Смба е удивителен. Но не изневерили на духа си на катрии и макар че не било справедливо, вкупом принудили Смба да слезе от колесницата си, разбита на парчета. Четирима от тях се погрижили да убият четирите коня на Смба, а петият скъсал тетивата на лъка му, за да не може повече да се бие с тях. Така с големи усилия и тежка борба те лишили Смба от колесницата му и успели да го пленят. Воините на династията Куру приели голямата си победа и взели от ръцете на Смба Лакма. След това победоносно влезли в Хастинпура.

Великият мъдрец Нрада незабавно занесъл на давите вестта, че Смба е пленен, и им разказал цялата история. Роднините на Смба пламнали от гняв, като научили, че той е бил пленен нечестно от петима воини. С разрешението на главата на династията, цар Уграсена, те се приготвили да нападнат столицата на Кауравите.

Макар че Бог Баларма знаел много добре, че в епохата на Кали хората ще бъдат готови да се бият помежду си и при най-дребното предизвикателство и че въздействието на Кали-юга вече е започнало да се проявява, Той не одобрявал войната между двете велики династии, Куру и Яду. Баларма мъдро си помислил: „Вместо да се бия с тях, нека отида да видя какво е положението и не може ли спорът да се реши, като се споразумеем някак си.“ Баларма възнамерявал да избегне битката, като накара Кауравите да пуснат Смба и съпругата му Лакма. Затова веднага приготвил хубава колесница и заминал за Хастинпура, съпровождан от учени свещенослужители и брхмаи, а също и от някои по-възрастни членове на рода Яду. Той бил сигурен, че Кауравите ще одобрят тази женитба и няма да се бият. Бог Баларма пътувал към Хастинпура с колесницата си, съпровождан от учените брхмаи и старейшините на династията Яду, досущ като светлата луна, която плува в ясното небе сред бляскавите звезди. Бог Баларма стигнал до покрайнините на града, но не влязъл в него, а се установил на бивак в околностите му, в една малка къща с градина. След това помолил Уддхава да се срещне с предводителите на Кауравите и да ги попита дали още настояват да се сражават с династията Яду или са склонни да преговарят. Уддхава разговарял с всички важни личности – Бхӣмадева, Дхтарра, Дрочря, Бали, Дурьодхана и Бхлӣка. Уддхава им отдал дължимото уважение и им съобщил, че Бог Баларма се намира в градината извън градските порти.

Предводителите на династията Куру се зарадвали, особено Дхтарра и Дурьодхана, защото много добре знаели, че Бог Баларма е голям доброжелател на техния род. Щом чули тази новина, радостта им нямала граници и те веднага приели Уддхава. Те взели всичко необходимо за достойното посрещане на Бог Баларма и излезли от града, за да отидат при него. Всички посрещнали Баларма в съответствие с положението си, подарили му хубави крави и аргхя (специален набор от предмети – вода от рати, сладкиши от мед и масло, цветя и гирлянди, поръсени със сандалов балсам). Те знаели колко възвишено е положението на Бог Баларма, който е Върховната Божествена Личност, и с дълбока почит свели глави пред него. Всички го поздравили и го разпитали как вървят работите му. А когато тази тържествена церемония приключила, с ясния си глас Бог Баларма търпеливо представил на вниманието им следните думи: „Скъпи мои приятели, този път идвам при вас като пратеник, който ще ви предаде волята на всемогъщия цар Уграсена. Моля ви, слушайте много внимателно и се опитайте да изпълните неговата воля, без да се бавите. Цар Уграсена знае много добре, че вие, воините от династията Куру, сте се сражавали нечестно с достойния Смба, който е бил сам, и че сте го пленили след големи трудности и нечестни ходове. Ние чухме тази вест, но не сме много склонни да отговаряме на предизвикателството, защото сме тясно свързани с вас. Не мисля, че трябва да разваляме добрите си отношения. Длъжни сме да продължим приятелството си без ненужни войни. Затова ви моля незабавно да освободите Смба и да го доведете при мен заедно със съпругата му Лакма.“

Когато Бог Баларма заговорил със заповеднически глас, който бил пропит с геройска непоколебимост, превъзходство и благородство, предводителите на Кауравите не могли да оценят думите му. Нещо повече, те се ядосали и гневно му казали: „Я виж ти! Тези думи ни изумяват, но всъщност те съвсем подобават на епохата на Кали – как иначе от устата на Баларма биха излезли такива хули? Езикът и тонът на Баларма са просто възмутителни. Под влиянието на тази епоха като че ли обувките, чието място е на краката, искат да са отгоре на главата, където трябва да стои шлемът. С давите ни свързват женитби – заради това те имаха възможност да дойдат да живеят с нас, да се хранят с нас, да спят при нас. А сега злоупотребяват с тези си преимущества. Честно казано, преди да им дадем да управляват част от нашето царство, те нямаха никакво положение, а сега се опитват да ни заповядват. Ние разрешихме на давите да използват царските символи – чмарата, ветрилото, раковината, белия сенник, короната, царския престол, удобни места за сядане, постели и всичко останало, което съпътства царското съсловие. Те дори не би трябвало да използват тези неща в наше присъствие, но заради роднинството си с тях ние не ги спирахме. Сега имат безочието да ни нареждат какво да правим. О, наглостта им става вече прекалена! Повече не можем да търпим това и да им разрешаваме да ползват тези царски символи. Най-добре ще е да им ги отнемем. Не е правилно на змията да се дава мляко, защото тази милосърдна постъпка само увеличава отровата ѝ. Династията Яду се опитва да се обърне срещу тези, които ѝ дадоха хубаво мляко. Разцветът им се дължи на нашите дарове и милост и въпреки това те са толкова безсрамни, че се опитват да ни заповядват. Колко жалки са тези действия! Никой на този свят не може да се наслаждава на нищо, ако потомците на династията Куру – Бхӣма, Дрочря и Арджуна – не му разрешат. Както агънцето не може да се радва, когато до него е лъвът, така без нашето желание дори полубоговете в небесата, управлявани от цар Индра, не могат да се наслаждават на живота си, а какво да говорим за обикновените човешки същества!“ Всъщност Кауравите били много горди с богатството си, с царството си, със знатния си произход, със семейните си обичаи, с великите си воини и родственици и с необятната си империя. Те не спазили дори обичайната за едно цивилизовано общество вежливост и наговорили пред Бог Баларма най-оскърбителни слова за династията Яду. След като се държали така неучтиво, те се върнали в своя град Хастинпура.

Макар че Бог Баларма мълчаливо наблюдавал невъзпитаното им поведение и търпеливо изслушал обидните им думи, външният му вид недвусмислено говорел, че Той гори от гняв и замисля жестоко отмъщение. На лицето му се изписала такава ярост, че било трудно човек да го гледа. Той се изсмял високо и казал: „Вярно е, че когато някой прекалено се възгордее с рода, богатството, красотата и материалното си благополучие, той не желае повече мирен живот и започва да враждува с всички. Безполезно е такъв човек да се увещава за благородно държание и спокоен живот, по-скоро трябва да се намерят начини и средства той да бъде наказан.“ Като резултат от материалното богатство човек обикновено се превръща в животно. Безполезно е да се поучава едно животно. Единственият начин е аргументум ад бакулум – разговор от позиция на силата. Иначе казано, единственото средство да се държат животните в подчинение е пръчката. „О, колко дръзки са Кауравите! Аз исках мирно да се споразумеем въпреки гнева на всички дави, в това число и на самия Бог Ка. Те се приготвяха да нападнат цялото царство на Куру, но Аз ги помолих за мир и си направих труда да дойда дотук, за да разрешим спора без война. И тези негодници да се държат така! Ясно е, че не желаят мир – самите те подстрекават към война. С високомерните си и обидни за династията Яду думи те неколкократно ме засегнаха.

Дори небесният цар Индра се подчинява на волята на династията Яду, а вие смятате цар Уграсена, главата на династиите Бходжа, Вши, Андхака и Яду, за предводител на малка военна фаланга! Заключението ви е невероятно! Вие не обръщате внимание на цар Уграсена, чиято воля зачита дори цар Индра. Вижте само колко възвишено е положението на династията Яду. Те със сила взеха съвещателната сграда и дървото приджта от райските планети и въпреки това вие смятате, че не могат да ви заповядват. Мислите, че Бог Ка, Върховната Божествена Личност, няма право да седи на високия царски трон и да заповядва на всички?! Добре! Щом мислите така, заслужавате един хубав урок. Според вас по-разумно е царските символи – чмарата, ветрилото, белият сенник, царският трон и другите царски принадлежности – да не се използват от династията Яду. Това означава ли, че дори Бог Ка, Господарят на цялото творение и съпругът на богинята на щастието, не може да ползва тези царски принадлежности? Всички велики полубогове обожават праха от лотосовите нозе на Ка. Водите на Ганг обливат целия свят и бреговете ѝ са станали велики места за поклонение, защото тя извира от неговите лотосови нозе. Главните божества на всички планети са заети в служене на него и смятат, че са особено щастливи, когато могат да посипят шлемовете си с праха от лотосовите нозе на Ка. Великите полубогове Брахм и Шива и дори богинята на щастието са само пълни части от неговата духовна същност и въпреки това вие смятате, че Той не е достоен за тези царски символи, нито дори да седи на царския трон? Уви, колко жалко е, че тези глупаци смятат потомците на династията Яду за обувки, а себе си за шлемове. Съвсем ясно е, че предводителите на династията Куру са се побъркали от гордост заради светските си притежания и разкоша си. Всичките им изявления бяха пълни с налудничави идеи. Веднага ще ги поставя където им е мястото и ще ги накарам да се съвземат. Ще бъде несправедливо от моя страна, ако не се заема с тях. Затова още днес ще освободя света от тях и ще премахна всички следи от династията им. Ще ги излича от лицето на земята, без да губя нито миг!“

Докато говорел, Баларма изглеждал толкова яростен, сякаш се канел да изпепели цялото космическо творение. Той се изправил много решително, взел палешника си в ръка, започнал да пори с него земята, откъснал целия град Хастинпура от обятията ѝ и го повлякъл към буйните води на река Ганг. Силни трусове разтърсили града като при земетресение. Било ясно, че скоро целият град ще бъде унищожен.

Когато Кауравите видели, че още малко и градът им ще се сгромоляса в Ганг, когато чули отчаяните викове на поданиците си, мигновено дошли на себе си и осъзнали какво става. Без да чакат нито миг повече, те довели дъщеря си Лакма. Довели и Смба, който се бил опитал да я отвлече, и го избутали напред. Лакма водели зад него. Всички Каурави се явили пред Бог Баларма с допрени длани, за да молят Върховната Божествена Личност за прошка. Възвърнали благоразумието си, те казали: „О, Боже Баларма, Ти си изворът на всички удоволствия, Ти поддържаш положението в целия космос. За зла участ, всички ние бяхме невежи за неимоверното Ти могъщество. Скъпи Господи, можеш да ни смяташ за най-големите глупаци. Разумът ни бе объркан и разстроен. Затова идваме при теб да помолим за прошка. Молим те да ни извиниш. Ти си изначалният създател, поддръжник и разрушител на цялото космическо проявление и въпреки това положението Ти винаги остава трансцендентално. О, всемогъщи Господи, за теб говорят великите мъдреци. Всичко в този свят е играчка в ръцете Ти, а Ти си изначалният кукловод. Ти си безкраен и поддържаш всичко. Като в детска игра държиш на главата си всички планетарни системи. Когато дойде времето на разрушението, Ти затваряш в себе си цялото космическо проявление. Тогава не остава нищо друго, освен теб, и Ти лягаш в Причинния океан като Мах-Виу. О, Господи, Ти си се появил на земята в трансценденталното си тяло само за да запазиш реда в космоса. Ти си отвъд гнева, завистта и враждата. Всичко, което правиш, дори под формата на наказание, е благоприятно за цялото материално битие. Ние Ти отдаваме най-смирените си почитания, защото Ти си безсмъртната Върховна Божествена Личност, вместилището на всички съвършенства и енергии. О, създателю на безбройните вселени, позволи ни да паднем пред теб и да Ти отдадем отново и отново смирените си почитания. Сега сме Ти напълно отдадени. Бъди милостив към нас и ни дай покровителството си.“ Така най-видните членове на династията Куру, като се започне от дядо Бхӣма и се стигне до Арджуна, отдали почтителните си молитви, а Бог Баларма, Върховната Божествена Личност, веднага омекнал и ги уверил, че вече няма причина да се боят.

В повечето случаи било нещо естествено преди сватбата царете катрии да предизвикват свади между роднините на невестата и на жениха. Когато Смба отвлякъл насила Лакма, възрастните членове на династията Куру се зарадвали, защото видели, че той е достоен за нея. Но се били с него, за да изпитат силата му и го пленили, без да зачитат военните правила. Когато роднините му от Яду решили да го освободят от затворничеството, лично Бог Баларма дошъл да разреши сблъсъка. Като могъщ катрия, Той им наредил незабавно да освободят Смба. Външно изглеждало, че Кауравите се обидили от тази заповед и отправили предизвикателство към силата на Бог Баларма. Но те просто искали да видят как Той проявява исполинската си мощ. След това с голямо удоволствие предали дъщеря си на Смба и всички противоречия били разрешени. Дурьодхана бил много привързан към дъщеря си Лакма и вдигнал пищна сватба. За зестра дал първо хиляда и двеста слона, които били най-малко на шейсет години, след това дал десет хиляди хубави коня, шест хиляди колесници, които блестели като слънца, и хиляда прислужнички, накичени със златни украшения. Най-изтъкнатият представител на династията Яду, Бог Баларма, като настойник на жениха, приел зестрата с голямо удоволствие. След великолепния прием от страна на Кауравите Баларма бил много радостен. Съпроводен от младата двойка, Той потеглил за Дврак, своята столица.

Бог Баларма влязъл победоносно в Дврак и се срещнал с много жители, които били негови предани и приятели. Когато всички се събрали, Той разказал историята на тази женитба и те с удивление чули как Баларма накарал Хастинпура да потрепери. Шукадева Говмӣ потвърждава, че мястото, където се е намирала Хастинпура, сега се нарича Ню Делхи, а реката, която минавала през града, се нарича Ямун, макар в онези дни да била известна като Ганг. Авторитети като Джӣва Госвмӣ също потвърждават, че Ганг и Ямун са части от една и съща река, която минава през различни места. Тази част от Ганг, която тече през Хастинпура към Вндвана, се нарича Ямун, защото е осветена от трансценденталните забавления на Бог Ка. Тази част от Хастинпура, която се спуска към Ямун, по време на дъждовния сезон се залива от вода и напомня на всички за заплахата на Бог Баларма да хвърли града в Ганг.