Глава 8
Как била видяна вселенската форма
След тази случка Васудева помолил Гаргамуни, свещенослужителя на семейството, да посети къщата на Нанда Махрджа, за да направи астрологически изчисления за бъдещия живот на Ка. Гаргамуни бил велик свят мъдрец, който бил понесъл много отречения и въздържания и бил избран за свещенослужител на династията Яду. Когато Гаргамуни пристигнал в дома на Нанда Махрджа, Нанда много се зарадвал, че го вижда, веднага се изправил и с допрени длани отдал смирените си почитания. Той посрещнал Гаргамуни с чувството, с което човек обожава Бога, Върховната Божествена Личност. Предложил му удобно място за сядане и когато той се разположил, Нанда Махрджа го поздравил сърдечно. Той се обърнал към него много почтително: „Скъпи брхмаа, ти влизаш в домовете на семейните единствено, за да просвещаваш. Винаги заети със семейните си задължения, ние забравяме истинския си дълг, себепознанието. Ти идваш при нас, за да ни просветлиш поне малко по отношение на духовния ни живот. Няма никаква друга причина за посещенията ти при семейните.“ Всъщност една свята личност или един брхмаа нямат работа при семейните, които винаги са заети с печелене на пари. Единствената причина, поради която святите личности и брхмаите посещават домовете на семейните, е за да ги просвещават. Ако някой попита защо семейните сами не отиват при святите личности или при брхмаите, за да получат просвещение, трябва да му отговорим, че те са много ограничени. Обикновено семейните мислят, че първостепенното им задължение е да уреждат семейните си работи, а себепознанието, получаването на просветление в духовната наука, стои на второ място. Само от състрадание святите личности отиват в домовете на семейните.
Нанда Махрджа нарекъл Гаргамуни един от великите авторитети в астрологическата наука. Предвижданията на астрологията, например предвиждането на лунните и слънчевите затъмнения, се извършват с необикновени изчисления и с помощта на това знание човек може да узнае бъдещето много точно. Гаргамуни бил много вещ в това знание. С помощта на тази наука човек може да разбере какви са били миналите му дейности и с последствията от тях да се наслаждава или да страда в този си живот.
Също така Нанда Махрджа нарекъл Гаргамуни най-добър сред брхмаите. Брхмаа е този, който е овладял знанието за Върховния Абсолют. Ако човек не притежава това знание, не може да бъде признат за брхмаа. Точната дума, използвана в тази връзка, е брахма-видм и това означава „този, който много добре познава Върховния“. Един брхмаа е в състояние да помага на по-низшите касти – на катриите и на вайшите. Шӯдрите нямат право на такива пречистващи обреди. Брхмаите са смятани за духовни учители и свещенослужители на катриите и вайшите. Нанда Махрджа бил вайшя и приел Гаргамуни като издигнат брхмаа. Затова му поверил двамата си сина Ка и Баларма да ги пречисти. Той се съгласил, че не само двете момчета, но и всички човешки същества непосредствено след раждането си трябва да приемат за духовен учител издигнат брхмаа.
На тази молба Гаргамуни отвърнал така: „Васудева ме изпрати, за да подготвя церемониите за пречистването на тези момчета, най-вече на Ка. Аз съм свещенослужител на техния род и с изненада откривам, че Ка е син на Девакӣ.“ С помощта на астрологическите си изчисления Гаргамуни разбрал, че Ка е син на Девакӣ, но е поверен на грижите на Нанда Махрджа, което самият Нанда не знаел. По заобиколен начин той казал, че както Баларма, така и Ка са синове на Васудева. Че Баларма е син на Васудева, вече се знаело, защото там била майка му Рохиӣ, но Нанда Махрджа не знаел това за Ка. По заобиколен начин Гаргамуни открил истината, че Ка е син на Девакӣ. Гаргамуни предупредил още Нанда Махрджа, че ако се извърши пречистваща церемония, Каса, който е много грешен по природа, ще разбере, че Ка е син на Девакӣ и Васудева. Според астрологическите изчисления Девакӣ не можела да има дъщеря, макар че всички мислели, че осмото ѝ дете е момиче. По този начин Гаргамуни дал да се разбере, че момиченцето е било родено от Яшод, а Ка – от Девакӣ, след което те са били разменени. Момиченцето, или Дург, също беше казало на Каса, че детето, което ще го убие, вече е родено някъде другаде. Гаргамуни заключил: „Ако дам име на детето ти и То изпълни предсказанието на момиченцето за Каса, може би грешният демон ще дойде и ще го убие след свършването на церемонията. Не искам да поемам отговорност за тези бъдещи нещастия.“
Като чул думите на Гаргамуни, Нанда Махрджа рекъл: „Щом има такава опасност, по-добре да не подготвяме голяма и богата церемония. По-добре е просто да прочетеш ведическите химни и така да извършиш пречистващата церемония. Ние принадлежим към кастата на два пъти родените и аз искам да се възползвам от присъствието ти. Много те моля, извърши церемонията за даване на име, но без външно великолепие.“ Нанда Махрджа искал да запази в тайна церемонията и същевременно да се възползва от присъствието на Гаргамуни и да я отпразнува.
След горещата молба на Нанда Махрджа Гаргамуни извършил церемонията в обора на Нанда, колкото се може по-тайно. Той му казал, че Баларма, синът на Рохиӣ, ще носи голяма радост на роднините и близките си и затова ще бъде наричан Рма. След време Той ще стане необикновено силен и затова ще го наричат Баларма. После Гаргамуни казал: „Тъй като твоят род и родът на Яду са много тясно свързани и са приятелски родове, Баларма ще бъде наричан и Сакаршаа.“ И така, Гаргамуни дал на сина на Рохиӣ три имена: Баларма, Сакаршаа и Баладева. Но той много предпазливо заобиколил факта, че Баларма се е появил в утробата на Девакӣ, а впоследствие е бил прехвърлен в утробата на Рохиӣ. Ка и Баларма са истински братя, защото и двамата са синове на Девакӣ.
После Гаргамуни казал на Нанда Махрджа: „Що се отнася до другото момче, в различните юги (милениуми) То е имало различен цвят на кожата. Първо кожата му е била бяла, след това червена, после жълта, а сега е черна на цвят. Освен това по-рано То е било син на Васудева, затова трябва да се нарича Всудева, или Ка. Някои ще го наричат Ка, други – Всудева. Но ти трябва да знаеш едно: в съответствие с различните си забавления синът ти е имал много, много други имена и дейности.“
След това Гаргамуни намекнал на Нанда, че синът му ще се нарича и Гиридхрӣ заради необикновеното си забавление – повдигането на хълма Говардхана. Тъй като можел да вижда и бъдещето, и миналото, Гаргамуни казал: „Аз знам всичко за неговите дейности и имена, но другите не знаят. Това дете ще доставя голяма радост на всички пастири и крави. То ще бъде много известно във Вндвана и ще ви донесе най-голямо щастие. Благодарение на неговото присъствие вие ще преминете незасегнати през всички материални бедствия, напук на враждебните сили.“
Гаргамуни казал още: „Скъпи царю на Враджа, в миналите си раждания това дете неведнъж е защитавало добродетелните хора от крадци и измамници, когато е имало срив в управлението. Детето ти е толкова силно, че тези, които станат негови преданоотдадени, никога няма да бъдат тормозени от врагове. Както Виу винаги покровителства полубоговете, така Нряа, Върховната Божествена Личност, винаги ще покровителства преданоотдадените на твоето дете. То ще придобие сила, красота, богатство – всичко, – равни на тези на Нряа, Върховната Божествена Личност. Затова ще те посъветвам да го гледаш много грижливо, за да може да израсне необезпокоявано от нищо.“ След това Гаргамуни казал на Нанда Махрджа, че Бог Нряа му е дал син, равен на самия Нряа, защото Нанда е негов велик преданоотдаден. Същевременно Гаргамуни отбелязал: „Много демони ще нападат сина ти, затова ти го пази много внимателно.“ Така Гаргамуни убедил Нанда Махрджа, че негов син е станал самият Нряа. Той описал трансценденталните качества на сина на Нанда по най-различни начини. И след като казал всичко това, Гаргамуни се върнал у дома си. Нанда Махрджа се чувствал най-щастливият човек и бил много доволен, че е получил такава благословия.
Не минало много време и Баларма и Ка започнали да пълзят на мъничките си ръчички и коленца. Това доставяло огромна радост на майките им. Звънчетата, привързани към глезените и кръстчетата им, издавали приятен звън и двете деца се движели насам-натам много прелестно. Често те се плашели от другите и тичали да се скрият при майките си. Понякога се случвало да паднат в глинестата кал на Вндвана и тогава се връщали при майките си целите изпоцапани с шафран и пръст. Всъщност с шафран и сандалов балсам ги мажели майките им, но тъй като пълзели в разкаляната глина, двете деца се омазвали целите и с глина. Щом те допълзявали, Яшод и Рохиӣ ги взимали в скута си, покривали ги с края на саритата си и им давали да сучат. Докато бебетата сучели, майките им виждали мъничките им зъбки, поникнали съвсем наскоро. И радостта им, че децата растат, ставала все по-голяма. Понякога палавите момченца долазвали чак до обора на кравите, хващали се за опашката на някое теленце и се изправяли. Уплашени, теленцата тутакси се разбягвали и ги овъргалвали в глината и в кравешкия тор. Яшод и Рохиӣ викали всичките си приятелки и съседки, гопӣте, да се посмеят на тези лудории. Гопӣте потъвали в трансцендентално блаженство, когато гледали детските забавления на Ка. От удоволствие те започвали високо да се смеят.
Ка и Баларма били толкова немирни, че майките им непрекъснато трябвало да ги опазват от крави, бикове, маймуни, вода, огън, птици и от какво ли не още, докато вършели домакинската си работа. Те постоянно се притеснявали за децата и за домакинството и никога нямали нито миг спокойствие. Много скоро Ка и Баларма започнали да се изправят и полекичка да движат крачката си. Когато Ка и Баларма проходили, си намерили другарчета на своя възраст и заедно с тях доставяли на гопӣте, особено на майка Яшод и на Рохиӣ, най-висшето трансцендентално удоволствие.
Всичките гопӣ, приятелки на Яшод и Рохиӣ, се радвали на детските лудории на Ка и Баларма във Вндвана. Понеже искали да се насладят на още по-голямо блаженство, те се събрали и всички заедно отишли при майка Яшод, за да се оплачат от непослушните момчета. Ка седял при майка си и всички по-възрастни гопӣ започнали да се оплакват от него така, че Той да ги чува. Те казали: „Скъпа Яшод, защо не усмириш малко твоя палав Ка? Заедно с Баларма Той идва по къщите ни всяка сутрин и вечер и преди доенето на кравите. Двамата отвързват теленцата и те изпиват всичкото мляко на кравите. И когато отиваме да издоим кравите, не намираме никакво мляко и трябва да се връщаме с празни ведра. Ако се скараме на Ка и Баларма, те само се усмихват – и то с най-чаровните си усмивки. Нищо не можем да направим. После, твоите Ка и Баларма с голямо удоволствие крадат запасите ни от кисело мляко и масло, където и да ги крием. Когато ги хванем, като крадат, те казват: „Защо ни набеждавате? Да не би да мислите, че вкъщи си нямаме достатъчно кисело мляко и масло?“ Понякога когато крадат масло, прясно и кисело мляко, те го раздават на маймуните. И когато маймуните се наядат до пръсване и не могат повече, твоите момчета започват да викат: „Това масло и това мляко не стават за нищо – даже и маймуните не го искат!“ А след това чупят делвите и хвърлят парчетата навсякъде. Ако скрием запасите си в някое уединено тъмно място, твоите Ка и Баларма ги намират в тъмното благодарение на ослепителното сияние на скъпоценните накити, с които са украсени. Ако се случи да не могат да открият скритото масло и кисело мляко, отиват при нашите деца и започват да ги щипят, за да ги разплачат, а после избягват. Ако окачим запасите си високо, на въжета, близко до тавана, където не могат да ги стигнат, двамата нареждат дървени трупи върху мелницата и се покатерват върху тях. И ако не могат да достигнат отвора на делвата, пробиват дупка в нея. Според нас най-добре ще е да свалиш от тях всички скъпоценности.“
Щом чула това, Яшод отвърнала: „Добре, ще сваля от Ка всички накити, за да не може да вижда в тъмното скритото масло.“ Тогава гопӣте възкликнали: „Не, не, не прави това! Какъв смисъл има да им махаш накитите? Не знаем що за момчета са това, но дори и без украшения те излъчват някакво особено сияние и виждат всичко даже и в мрака.“ Тогава майка Яшод казала: „Ами добре, тогава си пазете по-внимателно маслото и киселото мляко, за да не могат да го достигат.“ А гопӣте отвърнали: „Да, ние всъщност се опитваме да правим точно това, но тъй като често сме заети с домакинството, тези лоши момчета намират начин да влязат в къщите ни и вътре развалят всичко. Ако не могат да ни откраднат маслото и киселото мляко, от яд започват да пишкат по чистия под и да плюят отгоре му. Погледни само момчето си как слуша в момента. По цял ден те двамата кроят планове как да ни откраднат маслото и млякото, а сега седят тук невинни и кротки. Само виж лицата им.“ След всички оплаквания най-накрая майка Яшод решила да накаже момчето си, но като видяла жалното му личице, се усмихнала и просто не го наказала.
Един друг път, когато Ка и Баларма играели с приятелчетата си, Баларма и всички момченца отишли заедно при майка Яшод и ѝ казали, че Ка е ял пръст. Като чула това, майка Яшод хванала Ка за ръката и рекла: „Драги мой, защо си се крил да ядеш пръст? Гледай, всичките ти приятели, даже и Баларма, се оплакват от теб.“ Боейки се от майка си, Ка отвърнал: „Мамичко, и момчетата, и Баларма лъжат. Никога не съм ял пръст. Днес, докато си играехме с Баларма, той се разсърди и затова сега и събрал всички момчета да се оплакват от мен. Те са се наговорили да се оплачат, за да се ядосаш и да ме накажеш. Щом мислиш, че казват истината, погледни в устата ми и виж дали съм ял пръст или не.“ Майка му решила: „Добре, ако наистина не си ял пръст, отвори си устата. Сега ще видя.“
Когато Върховната Божествена Личност Ка чул това, Той веднага си отворил устата, като всяко обикновено дете. И майка Яшод видяла в устата му творението в цялото му великолепие. Тя видяла цялото космическо пространство, разстилащо се във всички посоки, видяла планините, островите, океаните, моретата, планетите, въздуха, огъня, луната и звездите. Наред с луната и звездите тя видяла цялостните елементи – водата, обширното етерно пространство заедно с цялото его, следствията на сетивата, сетивното възприятие, господаря на сетивата, всички полубогове, обектите на сетивата – например мирис и звук – и трите качества на материалната природа. В устата му видяла също всички живи същества, вечното време, материалната природа, духовната природа, дейността, съзнанието и разнообразните форми на цялото творение. Яшод открила в устата на детето си всичко, необходимо за космическото проявление. В устата му видяла и себе си, как взима Ка в скута си и му дава да суче. Тя била поразена и не можела да разбере дали сънува или наистина вижда нещо изключително. Накрая решила, че или сънува, или вижда това под въздействието на илюзорната енергия на Върховната Божествена Личност. Тя помислила, че е полудяла или е изпаднала в умопомрачение, щом вижда такива странни неща. Яшод мислела: „Може би детето ми е придобило мистични космически сили и затова ме обърква с такива видения в устата си. О, нека отдам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, защото нейната енергия ни кара да се отъждествяваме с тялото си и да смятаме материалните си притежания за свои.“ Тя казала: „Нека отдам най-смирените си почитания на Върховната Божествена Личност, чиято илюзорна енергия ме кара да мисля, че Нанда Махрджа ми е съпруг, а Ка – син, че всички богатства на Нанда Махрджа ми принадлежат и че пастирите и пастирките са мои подчинени. Всички тези неверни схващания се дължат на илюзорната енергия на Върховния Бог. Трябва да му се моля, за да бъда винаги под закрилата му.“
Докато майка Яшод била потънала в такива сериозни философски размишления, Бог Ка отново използвал влиянието на вътрешната си енергия и Яшод била обзета от майчинска нежност. Тя веднага забравила всичките си мъдри разсъждения и приела Ка като свое собствено дете. Изпълнена с майчинска топлота, взела момченцето в скута си. Тя мислела: „Хората не могат да разберат Ка чрез грубото физическо знание, но могат да го узнаят с помощта на Упаниадите, Веднта, системата на мистичната йога и философията скхя.“ След това започнала да мисли за Върховната Божествена Личност като за свое собствено дете, родено от самата нея.
Несъмнено майка Яшод била извършила много, много благочестиви дейности, вследствие на което Абсолютната Истина, Върховната Божествена Личност, се появила като неин син, който сучел мляко от гръдта ѝ. И Нанда Махрджа също трябва да е извършвал много големи жертвоприношения и благочестиви дейности, за да стане Бог Ка негов син и да го нарича татко. Но удивителното е, че Васудева и Девакӣ не могли да опитат трансценденталното блаженство на детските забавления на Ка, макар че били истинските му родители. Детските забавления на Ка са възхвалявани от много мъдреци и святи личности дори и днес, а самите Васудева и Девакӣ не могли да им се наслаждават. Шукадева Госвмӣ обяснява на Махрджа Парӣкшит причината за това по следния начин.
Когато Брахм наредил на най-достойния от рода Васу, Дроа, и на съпругата му Дхар да създадат поколение, те му казали: „Скъпи татко, ние искаме твоята благословия.“ И били благословени от Брахм когато отново се родят в тази вселена, цялото им внимание да бъде погълнато от Върховния Бог Ка в най-привлекателния му образ на дете. Взаимоотношенията им с Ка ще имат такава сила, че просто като слуша за тях, всеки ще може много лесно да преодолее невежеството на раждането и смъртта. Брахм ги благословил и вследствие на това Дроа се родил като Нанда Махрджа във Вндвана, а Дхар – като майка Яшод, съпругата на Нанда Махрджа.
По този начин Нанда Махрджа и съпругата му, майка Яшод, развили кристалночистата си преданост към Върховната Божествена Личност, явила се като техен син. Всички гопӣ и пастири, които общували с Ка, също развили индивидуални любовни чувства към него.
И така, изпълнявайки благословията на Брахм, Бог Ка се появил заедно с пълната си експанзия Баларма и показал разнообразните си детски забавления, за да достави трансцендентално удоволствие на всички жители на Вндвана.
Така завършва пояснението на Бхактиведанта върху осма глава на книгата „Ка, изворът на вечно наслаждение“, наречена „Как била видяна вселенската форма“.