ГЛАВА ДЕСЕТА

ТЕКСТ 1: Шаунака Муни попита: Как Махрджа Юдхихира, най-великият от всички религиозни хора, управляваше поданиците с помощта на братята си, след като уби враговете си, които искаха да му отнемат законното наследство? Уверен съм, че не се е наслаждавал на царството си безотговорно.

ТЕКСТ 2: Сӯта Госвмӣ каза: Бог Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, който поддържа света, бе доволен, че Махрджа Юдхихира възвърна царството си и така се възстанови династията Куру, която бе унищожена от огъня на гнева, опустошителен като пожар в бамбукова гора.

ТЕКСТ 3: След като бе просветлен от словата на Бхӣш̣мадева и на непогрешимия Бог Шрӣ Ка, съмненията на Махрджа Юдхихира се разсеяха и той започна дела, за които бе необходимо съвършено знание. Така управляваше той сушата и моретата, следван от по-младите си братя.

ТЕКСТ 4: По времето на управлението на Махрджа Юдхихира облаците изливаха толкова вода, отколкото хората се нуждаеха, а земята в изобилие раждаше всичко, което бе необходимо на човека. Кравите бяха радостни, а виметата им – пълни, затова те често обливаха пасищата с млякото си.

ТЕКСТ 5: Всеки сезон реките, океаните, хълмовете, планините, горите, растенията и лечебните билки плащаха богата дан на царя.

ТЕКСТ 6: Царят нямаше никакви врагове, затова живите същества никога не бяха обезпокоявани от страдания, предизвиквани от ума, от болести или от непоносими горещини и студове.

ТЕКСТ 7: Шрӣ Хари, Бог Шрӣ Ка, остана да живее няколко месеца в Хастинпура, за да успокои роднините си и да зарадва сестра си (Субхадр).

ТЕКСТ 8: После Богът помоли за разрешение да си замине и го получи. Той отдаде почитанията си на Махрджа Юдхихира, като се поклони в нозете му, а царят на свой ред го прегърна. Останалите също го прегърнаха и му отдадоха почитанията си и след това Богът се качи в колесницата си.

ТЕКСТОВЕ 9 – 10: В това време Субхадр, Драупадӣ, Кунтӣ, Уттар, Гндхрӣ, Дхтарра, Юютсу, Кпчря, Накула, Сахадева, Бхӣмасена, Дхаумя и Сатяватӣ бяха изпаднали почти в несвяст, защото не можеха да понесат раздялата с Бог Ка.

ТЕКСТОВЕ 11 – 12: Интелигентните личности, които чрез общуването си с чисти предани са разбрали Върховния Бог и са се освободили от лошия контакт с материалисти, не могат да живеят без разказите за величието на Бога дори да са ги чули само веднъж. Как тогава Павите успяха да понесат раздялата с Бога, нали бяха толкова близки с него – виждаха го лице в лице, докосваха го, разговаряха с него, спяха, седяха и се хранеха заедно с него?

ТЕКСТ 13: Сърцата им се топяха от влечение към него. И те го гледаха, без да мигат, вървейки като зашеметени насам-натам.

ТЕКСТ 14: С очи, пълни със сълзи на тревога за Ка, родственичките му излязоха от двореца. Те с мъка сдържаха сълзите си. Те се бояха, че сълзите по време на раздялата могат да причинят нещастие.

ТЕКСТ 15: Когато Богът напускаше двореца в Хастинпура, в негова чест забиха различни барабани: мдаги, дхоли, нагри, дхундхурӣ и дундубхи, – засвириха различни флейти, а също вӣӣ, гомукхи и бхерӣ.

ТЕКСТ 16: Горейки от желание да видят Бога, жените от царския род Куру се качиха на покрива на двореца и като се усмихваха срамежливо и нежно, обсипаха Бога с цветя.

ТЕКСТ 17: Тогава Арджуна, великият воин, който бе победил съня, близкият приятел на любимия Върховен Бог, взе в ръка чадър, обшит с дантели и бисери, и с дръжка от скъпоценни камъни.

ТЕКСТ 18: Уддхава и Стяки започнаха да веят на Бога с богато украсени ветрила и Той, господарят на Мадху, седнал върху разпилените цветя, им даде знак за тръгване.

ТЕКСТ 19: Тук-там се чуваше, че благословиите, дадени на Ка, не са нито подходящи, нито неподходящи, защото са отправени към Абсолюта, приел ролята на човешко същество.

ТЕКСТ 20: Погълнати от мисли за трансценденталните качества на Бога, възпяван в подбрани стихове, жените по покривите на къщите в Хастинпура започнаха да говорят за него. Словата им бяха по-привлекателни и от химните на Ведите.

ТЕКСТ 21: Те казаха: Ето, това е изначалната Божествена Личност, самият Бог такъв, какъвто го помним. Преди създаването на творението, изтъкано от трите проявления на природата, е съществувал само Той и тъй като Той е Върховният Бог, единствено в него потъват всички живи същества и в него застива енергията им, сякаш те заспиват.

ТЕКСТ 22: Божествената Личност отново пожелава да даде на неотделимите си частици, живите същества, имена и форми и затова ги оставя в ръцете на материалната енергия. Благодарение на неговата мощ материалната енергия отново получава способността да твори.

ТЕКСТ 23: Това е същата Върховна Божествена Личност, чиято трансцендентална форма могат да възприемат великите предани, напълно освободили се от материалното съзнание с помощта на строгото следване на преданото служене и пълната власт над живота и сетивата си. А това е единственият начин човек да пречисти съществуванието си.

ТЕКСТ 24: О, скъпи приятели, това е същият Върховен Бог, чиито привлекателни и поверителни забавления великите предани описват в поверителните части на ведическите писания. Той е единственият, който сътворява, поддържа и разрушава материалния свят. Но Той остава незасегнат от всичко това.

ТЕКСТ 25: Когато царете и управниците започнат да живеят като животни, в най-низшите проявления на битието, в трансценденталната си форма Богът проявява върховната си власт, Пълната и съвършена Истина, дарява с особена милост вярващите, извършва удивителни дейности и проявява различни трансцендентални форми в зависимост от конкретно необходимото за различните времена и епохи.

ТЕКСТ 26: О, колко велика и славна е династията на цар Яду и колко добродетелна е земята на Матхур, където се е родил и е бродил в детските си години върховният водач на всички живи същества, съпругът на богинята на щастието.

ТЕКСТ 27: Не е ли удивително, че Дврак затъмни величието на райските планети и прослави Земята. Жителите на Дврак постоянно виждат душата на всички живи същества (Ка), обърнал към тях милостивия си лик. Той ги гледа и ги благославя с ласкава усмивка.

ТЕКСТ 28: О, приятелки, помислете само за жените, които имаха щастието да станат негови съпруги. Какви обети, къпания и огнени жертвоприношения трябва да са извършвали и какво съвършенство трябва да са постигнали в обожаването на Бога на вселената, за да могат постоянно да се наслаждават на нектара на устните му (с целувките си). Девойките на Враджабхӯми често са падали в несвяст само при мисълта за такава милост.

ТЕКСТ 29: Деца на тези жени са Прадюмна, Смба, Амба и още много други. Ка насила отвлече Рукмиӣ, Сатябхм и Джмбаватӣ от церемониите им сваявара, след като победи безчет могъщи царе, водени от самия Шишупла. Когато уби Бхаумсура и хилядите му слуги, Той отвлече и други жени. Всички тези жени са много прославени.

ТЕКСТ 30: Макар че бяха загубили чистотата си и собствената си индивидуалност, всички тези жени имаха добра слава. Съпругът им, Божествената Личност с лотосови очи, никога не ги оставяше сами у дома. Той винаги радваше сърцата им със скъпи подаръци.

ТЕКСТ 31: Докато жените от столицата Хастинпура го поздравяваха и говореха по този начин, Богът одобрително се усмихваше на сърдечните им приветствия и благославяйки ги с милостивия си поглед, напусна града.

ТЕКСТ 32: Макар че Махрджа Юдхихира нямаше никакви врагове, той събра четири отбранителни отряда (конница, слонове, колесници и войска), които да придружават Бог Ка, врага на асурите (демоните). Махрджата направи това, защото се опасяваше от врагове, а също и защото обичаше Бога.

ТЕКСТ 33: От силна любов към Бог Ка Павите, които принадлежаха към династията Куру, дълго вървяха редом с него, за да го изпроводят. Те бяха погълнати от мисли за бъдещата раздяла. Но Богът ги убеди да се върнат у дома си и продължи към Дврак със скъпите си придружители.

ТЕКСТОВЕ 34 – 35: О, Шаунака, след това Богът мина през земите на Куруджгала, Пчл, Шӯрасен; през земите по бреговете на река Ямун, Брахмварта, Курукетра, Матс, Срасват; през пустинните области и земите, където почти няма вода. След като прекоси тези провинции, постепенно Той стигна до провинциите Саувӣра и бхӣра. После тръгна на запад и най-накрая пристигна в Дврак.

ТЕКСТ 36: Когато минаваше през тези провинции, жителите го приветстваха, обожаваха го и му поднасяха различни дарове. Където и да се намираше, щом дойдеше вечерта, Богът спираше, за да извърши вечерните обреди. Той неизменно правеше това след залез-слънце.