No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 1

сӯта увча
махӣ-патис тв атха тат-карма гархя
вичинтаянн тма-кта судурман
ахо ма нӣчам анря-ват кта
ниргаси брахмаи гӯха-теджаси

сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; махӣ-пати – царят; ту – но; атха – така (връщайки се у дома); тат – това; карма – действие; гархям – отвратително; вичинтаян – мислейки така; тма-ктам – извършено от него; су-дурман – много потиснат; ахо – уви; ма – от мен; нӣчам – отвратително; анря – варварско; ват – като; ктам – извършено; ниргаси – срещу този, който няма никакви недостатъци; брахмаи – срещу един брхмаа; гӯха – сдържан и сериозен; теджаси – на могъщия.

Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: На връщане към дома си царят (Махрджа Парӣкит) почувства, че постъпката му спрямо безгрешния и могъщ брхмаа бе отвратителна и варварска. И стана много нещастен.

Благочестивият цар искрено съжалил, че по волята на случая се отнесъл непочтително към един могъщ и безгрешен брхмаа. Това разкаяние е естествено за добър човек като царя. Това чувство освобождава предания от всички грехове, които е допуснал случайно. По природа преданите са безгрешни. Те искрено съжаляват за греховете, които случайно са извършили, и по милостта на Бога всичките им неволни греховни постъпки изгарят в огъня на разкаянието.

« Previous Next »