No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 32

парӣкид увча
ахо адя вая брахман
сат-сев катра-бандхава

кпатитхи-рӯпеа
бхавадбхис тӣртхак кт

парӣкит увча – щастливият Махрджа Парӣкит каза; ахо – о; адя – днес; ваям – ние; брахман – о, брхмаа; сат-сев – достойни да служим на преданите; катра – управляващата класа; бандхава – приятели; кпа – по твоята милост; атитхи-рӯпеа – като гост; бхавадбхи – ти самият; тӣртхак – достойни да станат места за поклонение; кт – извършено от теб.

Щастливият цар Парӣкит каза: О, брахмае, единствено благодарение на милостта си ти ни освети и ни превърна в места за поклонение; и направи това просто с присъствието си тук като мой гост. По твоята милост ние, недостойните царе, получихме правото да служим на преданите.

Обикновено святите предани като Шукадева Госвмӣ не отиват при личностите, отдали се на светско наслаждение, особено при представителите на царското съсловие. Махрджа Пратпарудра бил последовател на Бог Чайтаня, но когато поискал да го види, Богът му отказал, защото той бил цар. За преданите, които искат да се върнат при Бога, са строго забранени две неща: общуване с личности, потънали в светското наслаждение, и общуване с жени. Затова преданите, които са на равнището на Шукадева Госвмӣ, никога не се срещат с царе. Но естествено случаят с Махрджа Парӣкит бил съвсем различен. Въпреки че бил цар, Махрджа Парӣкит бил велик предан на Бога, затова Шукадева Госвмӣ дошъл да го види в края на живота му. Махржда Парӣкит бил смирен предан и смятал себе си за недостоен потомък на великите си прадеди катрии, макар че по величие не отстъпвал на предшествениците си. Недостойните потомци на царските семейства се наричат катра-бандхави, а недостойните синове на брхмаите се наричат двиджа-бандху или брахма-бандху. Присъствието на Шукадева Госвмӣ силно въодушевило Махрджа Парӣкит. Той се почувствал осветен от присъствието на великия светец, чието появяване превръща всяко място в място за поклонение.

« Previous Next »