ГЛАВА ПЕТА

ТЕКСТ 1: Сӯта Госвмӣ каза: Мъдрецът сред полубоговете (Нрада) седна удобно и без да крие усмивката си, се обърна към Ведавса, който е и сред брхмаите.

ТЕКСТ 2: Обръщайки се към Всадева, сина на Паршара, Нрада го попита: Доволен ли си, като се отъждествяваш с тялото и с ума си все едно те са обектите на себепознанието?

ТЕКСТ 3: Ти изследва всичко и познанията ти са съвършени. Няма съмнение, че си съставил велико и прекрасно произведение – „Махбхрата“, – в което подробно са обяснени всички ведически правила.

ТЕКСТ 4: Ти подробно описа безличностния Брахман и знанието, което идва от него. След всичко това защо трябва да униваш, скъпи мой прабху, и да мислиш, че не си завършил делото си?

ТЕКСТ 5: Шрӣ Всадева каза: Всичко, което каза за мен, е съвършено правилно. Но въпреки това аз не намирам покой. Искам да те попитам коя е основната причина за неудовлетворението ми – ти притежаваш безкрайно знание, понеже си потомък на самородения (Брахм, който няма материални баща и майка).

ТЕКСТ 6: Господарю мой! За теб са открити всички тайни, защото ти обожаваш създателя и унищожителя на материалния свят, поддръжника на духовния свят – изначалната Божествена Личност, която е отвъд трите проявления на материалната природа.

ТЕКСТ 7: О, добродетелни, подобно слънцето ти можеш да пътуваш навсякъде из трите свята и като въздуха – да проникваш в сърцето на всеки. В това ти си равен на всепроникващата Свръхдуша. Моля те, открий ми какво не ми достига, макар че съм изцяло потопен в трансцендентното, като следвам всички строги предписания и спазвам всички обети.

ТЕКСТ 8: Шрӣ Нрада каза: Всъщност ти не си възпял възвишената, съвършено чиста слава на Божествената Личност. Философията, която не удовлетворява трансценденталните сетива на Бога, е безполезна.

ТЕКСТ 9: Велики мъдрецо, макар че подробно си описал четирите принципа, като се започне с религиозните обреди, ти не си описал величието на Всудева, Върховната Личност.

ТЕКСТ 10: Словата, които не описват величието на Бога, който и сам може да освети атмосферата на цялата вселена, святите личности смятат за място за поклонение на гарги. Съвършените личности пребивават в трансценденталната обител и затова не намират в тях никакво удоволствие.

ТЕКСТ 11: А литературата, която описва трансценденталното величие на името, славата, формите и забавленията на безкрайния Върховен Бог, е съвсем различна. Трансценденталните ѝ слова са предназначени да предизвикат коренен обрат в неблагочестивия живот на заблудената човешка цивилизация. Чистите хора, които са напълно честни и искрени, слушат, пеят и приемат тези трансцендентални произведения дори когато те са съставени несъвършено.

ТЕКСТ 12: Дори да е освободено от всичко материално, учението за себепознанието не е съвършено, ако не излага схващането за Непогрешимия (Бог). Тогава какъв е смисълът от плодоносните дейности, които са преходни по природа и болезнени от началото до края, ако те не се използват в предано служене на Бога?

ТЕКСТ 13: О, Всадева, ти имаш съвършено зрение. Доброто ти име е безупречно. Ти си твърд в обетите си и винаги си честен. Затова в името на освобождението на обикновените хора от материалното робство можеш да мислиш в транс за забавленията на Бога.

ТЕКСТ 14: Всичко, което желаеш да опишеш като отделено от Бога, с различните си форми, имена и следствия само възбужда ума, както вятърът си играе с лодката без пристан.

ТЕКСТ 15: У хората по природа е заложена склонността към наслаждение, а ти я поощряваш в името на религията. Това наистина е много осъдително и неразумно. Водени от наставленията ти, те ще се занимават с подобни дейности, криейки се зад религията, и съвсем скоро ще пренебрегнат всички забрани.

ТЕКСТ 16: Върховният Бог е безкраен. Само способните личности, които са изоставили дейностите за постигане на материално щастие, заслужават да разберат знанието за духовните ценности. Затова о, добродетелни, ти трябва да опишеш трансценденталните дейности на Върховния Бог и с това да покажеш на хората, които заради материалните си привързаности са попаднали в лошо положение, пътя към духовното познание.

ТЕКСТ 17: Този, който е изоставил материалните си занимания заради преданото служене на Бога, понякога може да падне, ако не е още достатъчно зрял, но дори в този неуспех за него няма нищо страшно. А човекът, който не се занимава с предано служене, даже и да изпълнява всичките си предписани задължения, пак няма да постигне нищо.

ТЕКСТ 18: Хората, които наистина са мъдри и склонни към философия, трябва да се стремят единствено към тази цел, която не може да бъде постигната никъде в тази вселена, дори ако я пребродим цялата от най-висшата планета (Брахмалока) чак до най-низшата (Птла). Що се отнася до щастието, което носят сетивните наслаждения, когато му дойде времето, то идва само, както идват и страданията, макар че не ги желаем.

ТЕКСТ 19: Скъпи Вса, дори ако предан на Бог Ка падне по някакъв начин, сигурно е, че той не живее в материалния свят като останалите хора (тези, които извършват плодоносни дейности и пр.), защото човек, който е усетил насладата на лотосовите нозе на Бога, не може да прави нищо друго, освен отново и отново да си припомня този екстаз.

ТЕКСТ 20: Самият Върховен Бог, Божествената Личност, е този космос, но в същото време Той остава настрани от него. Той е единственият източник на космическото проявление, Той го поддържа и след разрушението то потъва в него. Ти добре знаеш всичко това, аз го изложих само накратко.

ТЕКСТ 21: О, добродетелни, ти притежаваш съвършено зрение. Ти можеш да узнаеш Свръхдушата, Божествената Личност, защото си пълна част на Бога. Макар че си нероден, ти си се появил на земята за благото на всички хора. Моля те, опиши колкото е възможно по-ярко трансценденталните забавления на Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност.

ТЕКСТ 22: Учените кръгове са стигнали до извода, че крайната цел на процеса на познанието, който се състои от отречения, изучаване на Ведите, жертвоприношения, пеене на химни и благотворителност, намира висшия си израз в трансценденталните описания на Бога, възпяван в подбрани стихове.

ТЕКСТ 23: О, мъдрецо, в предишния милениум аз се бях родил като син на една слугиня, която прислужваше на брхмаите, последователи на принципите на „Веднта“. Докато в течение на четирите месеца на дъждовния сезон те живееха заедно, аз също им прислужвах.

ТЕКСТ 24: Макар че тези последователи на „Веднта“ по природа бяха безпристрастни, те ме благословиха с безпричинната си милост. Аз умеех да се владея и не бях привързан към игрите, макар че бях още момче. Освен това бях послушен и не говорех повече, отколкото трябва.

ТЕКСТ 25: Само веднъж изядох с тяхно позволение остатъците от храната им и това веднага ме освободи от всички грехове. Благодарение на това сърцето ми се пречисти и започна да ме привлича истинската природа на трансценденталистите.

ТЕКСТ 26: О, Всадева, по милостта на тези велики веднтисти при срещите си с тях аз можех да слушам разказите им за привлекателните дейности на Бог Ка. Аз слушах внимателно и с всеки път желанието ми да слушам повествованията за Божествената Личност нарастваше все повече и повече.

ТЕКСТ 27: О, велики мъдрецо, щом почувствах това влечение към Божествената Личност, аз започнах да слушам с неотслабващо внимание. Колкото повече се развиваше това влечение, толкова по-дълбоко аз осъзнавах, че само от невежество съм обръщал внимание на грубите и на фините обвивки, защото и Богът, и аз сме трансцендентални.

ТЕКСТ 28: Така в продължение на две годишни времена – дъждовния сезон и есента – аз слушах мъдреците, тези велики души, които постоянно възпяваха чистата слава на Бог Хари. И когато у мен бликна изворът на преданото служене, обвивките на проявленията на страстта и невежеството се стопиха.

ТЕКСТ 29: Аз бях много привързан към тези мъдреци. Държах се смирено, служех им и това унищожи всичките ми грехове. В сърцето ми имаше силна вяра в тях. Бях обуздал сетивата си и с тяло и ум строго следвах указанията им.

ТЕКСТ 30: Преди да си заминат, тези бхакти-веднти, които са толкова милостиви към нещастните души, ми откриха най-поверителното знание, на което учи самата Божествена Личност.

ТЕКСТ 31: С помощта на това поверително знание ясно можах да разбера как действа енергията на Бог Шрӣ Ка – създателя, поддръжника и разрушителя на всичко съществуващо. Когато знае това, човек може да се върне при него и лично да го види.

ТЕКСТ 32: О, брхмае Всадева, учените хора са стигнали до извода, че най-доброто средство, което лекува всички тревоги и страдания, е човек да посвети всичките си дейности на служене на Върховния Бог, Божествената Личност (Шрӣ Ка).

ТЕКСТ 33: О, добра душа, нима това, което е причинило болестта, не я лекува, ако се употреби като лекарство?

ТЕКСТ 34: Когато по този начин човек посвети всичките си дейности на служене на Бога, същите дейности, които по-рано са били причина за вечно робство, сега изкореняват дървото на дейността.

ТЕКСТ 35: Всички дейности на човека в този му живот, които съдействат на мисията на Бога, се наричат бхакти йога, или трансцендентално любовно служене на Бога, а това, което се нарича знание, става съпътстващ фактор.

ТЕКСТ 36: Докато изпълнява задълженията си в съответствие с указанията на Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, човек постоянно помни него, имената му и качествата му.

ТЕКСТ 37: Нека възпяваме величието на Всудева и на пълните му експанзии: Прадюмна, Анируддха и Сакараа.

ТЕКСТ 38: И така, истинско зрение има този, който обожава трансценденталното звуково изображение на Виу, Върховната Божествена Личност, който няма материална форма.

ТЕКСТ 39: О, брхмае, така Върховният Бог Ка ме дари отначало с трансценденталното знание за Бога, което се съдържа в поверителните раздели на Ведите, след това с духовно богатство и накрая с лично любовно служене на него.

ТЕКСТ 40: Затова те моля да опишеш дейностите на всемогъщия Бог, за които си научил благодарение на задълбоченото познаване на Ведите – това ще удовлетвори желанието на великите учени мъже и в същото време ще облекчи страданията на обикновените хора, които постоянно са мъчени от материални нещастия. Всъщност няма друг начин човек да се избави от тези страдания.