ТЕКСТ 17
пренкипат кут т
антар джяте вибхо
пипсато джакаташ ча
пр мукха нирабхидята
прена – от жизнената сила; кипат – възбудена; кут – глад; т – жажда; антар – отвътре; джяте – поражда; вибхо – на Върховния; пипсата – желаейки да утоли жаждата; джаката – желаейки да яде; ча – и; прк – отначало; мукхам – устата; нирабхидята – се отвори.
Възбудена от вир-пуруа, жизнената сила породи глада и жаждата, а когато Той пожела да пие и да яде, се отвори устата.
Процесът на оформяне на сетивните органи и сетивното възприятие на всяко отделно живо същество в утробата на майка му се осъществява по същите принципи, по които протича и еволюцията на вир-пуруа, съвкупността от всички живи същества. Следователно върховната причина на всичко съществуващо притежава качествата на личност и има желания. Върховният иска да има различни усещания и сетивни органи, затова и у индивидуалните личности се развиват аналогични сетивни органи. Желанието е заложено в самата природа на върховното живо същество, Абсолютната Истина. Върховният притежава съвкупността от всички усти, затова и индивидуалните живи същества имат уста. Същото е и с останалите сетива и сетивни органи. В дадената шлока устата символизира всички сетивни органи, защото всички те се развиват по един и същ принцип.