ТЕКСТОВЕ 3 – 4

Трите дейности – религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение – привличат всички обусловени души, които се борят за съществуване в материалния свят. Тези регулирани дейности, предписани от Ведите, изграждат житейската концепция карма-кӣя. На семейните се препоръчва да следват правилата им, за да могат да се радват на материално благосъстояние както в сегашния си живот, така и в следващия си. Тези дейности привличат повечето хора. Ако разгледаме дори съвременната атеистична цивилизация, ще видим, че хората се интересуват повече от икономическо развитие и сетивно наслаждение, отколкото от някакви религиозни настроения. Като велик император на света, Махрджа Парӣкит трябвало да спазва правилата на ведическия раздел карма-кӣя, но в краткото си общуване с Шукадева Госвмӣ той разбрал, че Бог Ка, Абсолютната Божествена Личност (Всудева), към когото изпитвал естествена обич още от рождение, е всичко. Затова той съсредоточил ума си само върху него, пренебрегвайки всички дейности на карма-кӣя. Гнӣте постигат това равнище на съвършенство след много, много животи. Гнӣте, т.е. философите емпирици, които се стремят към освобождение, са хиляди пъти по-добри от вършителите на плодоносни дейности, но от стотици хиляди такива гнӣ едва единици постигат истинско освобождение. И както самият Бог обявява в Бхагавад-гӣт (7.19), от стотици хиляди такива освободени личности рядко може да се намери и един, който твърдо да е установил ума си върху лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка. Махрджа Парӣкит е окачествен като мах-ман, което го поставя на едно равнище с махтмите, описани в Бхагавад-гӣт. В по-късни времена също е имало много махтми, които са изоставяли всички схващания за живота, свързани с карма-кӣя, предавайки се единствено на Върховната Божествена Личност Ка. Бог Чайтаня, който е самият Бог Ка, ни учи в своята Шикака (8):

„Бог Ка, любимият на безброй предани девойки, може да ме прегръща – мен, неговата напълно отдадена слугиня, може да ме тъпче с крака или да разбива сърцето ми, като дълго не се явява пред мен. Но каквото и да прави, Той ще си остане единственият Абсолютен Бог на моето сърце“.

Шрӣла Рӯпа Госвмӣ казва:

„О, Господарю на бедните, прави с мен каквото искаш, давай ми милост или наказание, но в този свят взорът ми ще бъде обърнат единствено към Теб. Птицата чтака винаги се моли на облаците, независимо дали от тях вали дъжд или падат мълнии“.

Шрӣла Мдхавендра Пурӣ, духовният учител на духовния учител на Бог Чайтаня, изоставил всичките си задължения, произтичащи от карма-ка, със следните думи:

„Сбогом, мои вечерни молитви! Прощавай завинаги, моя сутрешна баня! О, полубогове и прадеди, моля да ме извините! Повече няма да извършвам обреди за ваше удоволствие. Вече съм решил да се освобождавам от последиците на греховете си просто като помня, винаги и навсякъде, великия потомък на Яду и враг на Каса (Бог Ка). Смятам, че това е напълно достатъчно за мен. Какъв смисъл има от други усилия?“

По-нататък Шрӣла Мдхавендра Пурӣ казва:

„Нека строгите моралисти ме обвиняват, че съм заблуден – все ми е едно. Нека познавачите на ведическите дейности ме заклеймяват като вероотстъпник. Нека приятелите и роднините ми ме наричат неудачник, братята ми – глупак, богатите сребролюбци да ме сочат с пръст като луд, а учените философи да ме обвиняват в прекалена гордост; въпреки това умът ми няма да се раздели нито за миг с решителното намерение да служи в лотосовите нозе на Говинда, дори и да не съм способен да служа“.

Прахлда Махрджа също казва:

„Религията, икономическото развитие и сетивното наслаждение са трите добре известни пътя за постигане на освобождение. В тях ӣк трайӣ – знанието за аза, знанието за плодоносните дейности и логиката и знанието за политиката и икономиката – са средства за осигуряване на препитание. Всички те са раздели на ведическото знание, затова аз ги смятам за временни занимания. А отдаването на Върховния Бог Виу е истинската цел на живота и аз смятам именно него за крайната истина“. (Шрӣмад Бхгаватам, 7.6.26)

Бхагавад-гӣт (2.41) дава окончателното определение за абсолютния път на съвършенството: вявастмик буддхи. Шрӣ Баладева Видбхӯаа, велик ваиава и учен, нарича това бхагавад-арчан-рӯпаика-никма-кармабхир вишуддха-читта – приемане на трансценденталното любовно служене на Бога като най-важен дълг, освободен от плодоносни реакции.

И така, Махрджа Парӣкит бил напълно прав, когато приел без колебание лотосовите нозе на Бог Ка и отхвърлил всички концепции за живота, които предлага карма-кӣя.