ГЛАВА ДЕВЕТА

ТЕКСТ 1: Шрӣ Шукадева Госвмӣ каза: О, царю, ако човек не беше под влиянието на енергията на Върховната Божествена Личност, защо чистата душа, която има чисто съзнание, щеше да се свързва с материалното тяло? Тази връзка е като сън, в който спящият вижда как действа собственото му тяло.

ТЕКСТ 2: Намиращото се под властта на илюзията живо същество се появява в много форми, създадени от външната енергия на Бога. Докато се наслаждава на гуите на материалната природа, затворено в тялото, то се заблуждава и мисли с категориите „аз“ и „мое“.

ТЕКСТ 3: Веднага щом отново заеме своята естествена, изпълнена с величие позиция, и започне да се наслаждава на трансценденталността, която не е подчинена на времето и на материалната енергия, живото същество отхвърля двете погрешни схващания за живота („аз“ и „мое“) и напълно проявява природата си на чиста душа.

ТЕКСТ 4: О, царю, Върховният Бог бе много удовлетворен от Брахм заради безкористните му отречения в бхакти йога и затова му показа вечната си трансцендентална форма. Това е крайната цел на пречистването на обусловените души.

ТЕКСТ 5: Брахм, първият духовен учител, върховният във вселената, така и не успя да си изясни откъде израства лотосът, върху който е седнал. Размишлявайки за сътворяването на материалния свят, той откри, че не знае нито вярната посока, нито начина, по който да осъществи съзидателната си дейност.

ТЕКСТ 6: Докато размишляваше така във водата, Брахмджӣ чу много близо до себе си две срички, съединени заедно, да се произнасят два пъти. Първата сричка бе шестнадесетата, а втората – двадесет и първата буква от буквите спарша. Съединени, те се превърнаха в богатството на тези, които са приели обет за отречение от света.

ТЕКСТ 7: Щом чу звука, той започна да се оглежда във всички посоки, опитвайки се да открие кой го бе произнесъл. Но след като не успя да види никого другиго, освен себе си, реши, че ще е най-добре отново да седне върху лотоса и да съсредоточи цялото си внимание върху извършването на отречението, както му бе казано.

ТЕКСТ 8: Брахм се подлагаше на отречения в продължение на хиляда години по летоброенето на полубоговете. Той бе чул трансценденталния звук, прозвучал в небето, и го бе приел като божествен. Подчинявайки му се, той овладя ума и сетивата си, а извършените от него отречения са урок за всички живи същества. Затова той се слави като най-великия аскет.

ТЕКСТ 9: Божествената Личност остана много удовлетворена от отреченията на Брахм, затова с удоволствие прояви пред неговия взор собствената си обител Вайкуха, върховната планета, която е над всички други. Тази трансцендентална обител на Бога обожават всички души, които са познали себе си и са се освободили от страданията и страховете на илюзорното съществуване.

ТЕКСТ 10: В тази лична обител на Бога не могат да господстват материалните гуи на невежеството и страстта. Те по никакъв начин не могат да осквернят доброто. Над тази обител няма власт дори времето, да не говорим за заблуждаващата, външната енергия, която няма никакъв достъп до там. В тези владения всички – и полубоговете, и демоните – обожават Бога като предани.

ТЕКСТ 11: Жителите на планетите Вайкухи имат блестящи тела с небесносин цвят. Очите им приличат на лотосови цветове, дрехите им са жълти и цялата им външност е необикновено привлекателна. Всички те са в разцвета на младостта, имат по четири ръце, носят прекрасни бисерни огърлици и изящни медальони и целите сияят.

ТЕКСТ 12: Кожата на някои от тях блести със сиянието на коралите и диамантите и главите им са украсени с венчета от разцъфнали лотоси, а други носят обици.

ТЕКСТ 13: Около планетите Вайкухи кръжат различни въздушни кораби, които излъчват ярко сияние. Това са самолетите на великите махтми, преданите на Бога. Красотата на жените е ослепителна като мълния, толкова необикновен е божественият цвят на кожата им. Цялата тази картина напомня небе, украсено с облаци и проблясващи светкавици.

ТЕКСТ 14: В трансценденталната си форма богинята на щастието служи с любов в лотосовите нозе на Бога и подбуждана от черните пчели, спътници на пролетта, не само изпитва безкрайно блаженство, когато му отдава разнообразно служене заедно с постоянните си доверени приятелки, но и възпява величието на славните му дейности.

ТЕКСТ 15: Брахм видя на планетите във Вайкуха Божествената Личност, повелител на всички предани, господар на богинята на щастието, на всички жертвоприношения и на цялата вселена, комуто служат най-добрите от слугите – Нанда, Сунанда, Прабала и Архаа, негови лични придружители.

ТЕКСТ 16: Божествената Личност благосклонно свеждаше глава към любимите си слуги. Целият му облик, опияняващ и притеглящ към себе си, излъчваше удовлетворение. По усмихнатото лице на Бога играеше пленителна лека руменина. Той бе облечен в жълти дрехи и украсен с обици, а на главата си носеше шлем. Той имаше четири ръце, а гърдите му бяха белязани с линиите на богинята на щастието.

ТЕКСТ 17: Богът седеше на трона си, заобиколен от различни енергии – четирите, шестнайсетте и петте. Освен това там бяха и шестте му лични съвършенства заедно с други, по-незначителни енергии, временни по природа. Но Той бе истинският Върховен Господар, който се наслаждава на своята обител.

ТЕКСТ 18: Брахм видя Божествената Личност в цялото ѝ великолепие и сърцето му преля от щастие. От преизпълнилата го трансцендентална любов и екстаз очите му се напълниха със сълзи и той падна в поклон пред Бога. Това е пътят, който живото същество трябва да следва, за да постигне най-висшето съвършенство (парамахаса).

ТЕКСТ 19: А Богът, като видя пред себе си Брахм, реши, че той е достоен да създаде живите същества, които да бъдат управлявани по неговата воля. Много доволен от Брахм, Богът му стисна ръката и едва доловимо усмихвайки се, му каза следното.

ТЕКСТ 20: Прекрасната Божествена Личност каза на Брахм: О, Брахм, носещ в себе си Ведите, Аз съм много доволен от отреченията, на които толкова дълго време се подлагаше, воден от желанието си да твориш. Лъже-мистиците много трудно могат да ме удовлетворят.

ТЕКСТ 21: Желая ти успех! О, Брахм, можеш да поискаш от мен, раздаващия всички благословии, всичко, което пожелаеш. Знай, че най-висшият дар, който може да се постигне с извършването на отречения, е човек да ме види лично.

ТЕКСТ 22: Най-съвършеното умение е човек непосредствено да види моите обители. И ти успя да го постигнеш благодарение на смирението, с което извършваше суровите отречения, подчинявайки се на волята ми.

ТЕКСТ 23: О, безгрешни Брахм, знай, че Аз бях този, който ти каза да се подложиш на отречения, когато ти бе объркан и не можеше да разбереш какъв е дългът ти. Това отречение е моето сърце и душа и затова между него и мен няма разлика.

ТЕКСТ 24: Аз създавам космоса със силата на отречението, поддържам го със силата на отречението и го поглъщам пак със силата на отречението. Следователно единственият източник на всяко могъщество е отречението.

ТЕКСТ 25: Брахм каза: О, Божествена Личност, Ти се намираш в сърцето на всяко живо същество като върховен повелител и благодарение на висшата си интелигентност безпрепятствено виждаш всичките му усилия и стремежи.

ТЕКСТ 26: Но въпреки това аз Те моля, о, Господи, да изпълниш желанието ми. Моля Те, кажи ми как Ти, въпреки че притежаваш трансцендентална форма, приемаш материална форма, каквато изобщо нямаш.

ТЕКСТ 27: (Моля Те, кажи ми) как проявяваш от самия себе си различните енергии, които, съединявайки се в различни съчетания, унищожават, пораждат, приемат и поддържат.

ТЕКСТ 28: О, господарю на всички енергии, моля те, обясни ми какво представляват енергиите Ти от философска гледна точка. Ти си играеш като паяк, който сам се покрива със собствената си енергия, и решителността Ти е непогрешима.

ТЕКСТ 29: Моля Те, кажи ми, за да съм научил всичко това от самата Божествена Личност и когато сътворявам живите същества, да бъда само оръдие в твоите ръце, без да се заплитам в последиците от дейността си.

ТЕКСТ 30: О, неродени Боже, Ти стисна ръката ми като на приятел (като на равен). Аз ще се заема със сътворяването на различните видове живи същества и така ще Ти служа. Нищо няма да ме спре да изпълнявам дълга си, но се моля само за едно – тази дейност да не посее в сърцето ми гордост и да ме накара да си мисля, че съм Върховният.

ТЕКСТ 31: Божествената Личност каза: Знанието за мен, което се съдържа в писанията, е най-поверителното знание и може да се постигне само в процеса на преданото служене. Ще ти разкажа за всички съставни части на този процес, а ти се постарай да следваш неотклонно това, което ще чуеш от мен.

ТЕКСТ 32: Нека се пробуди у теб знанието за мен и нека по безпричинната ми милост да прозреш моята истинска вечна форма и моето трансцендентално битие, моя цвят, качества и дейности.

ТЕКСТ 33: О, Брахм, Аз, Божествената Личност, съществувах преди сътворението, когато нямаше нищо друго, освен мен. Нямаше я и материалната природа, която е причината за това творение. Това, което виждаш сега, също съм Аз, Божествената Личност, и това, което ще остане след унищожението, пак ще бъда Аз, Божествената Личност.

ТЕКСТ 34: О, Брахм, всичко, което изглежда, че има някаква стойност, не е реално, ако не е свързано с мен. Знай, че това е заблуждаващата ми енергия, отблясъкът на светлината в мрака.

ТЕКСТ 35: О, Брахм, както първоелементите на вселената влизат в космоса и в същото време не влизат, така и Аз самият се намирам във всичко сътворено и едновременно с това съществувам отделно от всичко.

ТЕКСТ 36: Този, който търси Върховната Абсолютна Истина, Божествената Личност, трябва да продължава да търси винаги и навсякъде, при всички обстоятелства, с преки и с косвени методи, докато накрая постигне целта си.

ТЕКСТ 37: О, Брахм, съсредоточи се твърдо върху това заключение и винаги го следвай. Тогава няма да бъдеш завладян от гордост нито по време на частичното, нито по време на пълното унищожение на вселената.

ТЕКСТ 38: Шукадева Госвмӣ каза на Махрджа Парӣкит: Върховната Божествена Личност, Хари, който показа трансценденталната си форма на предводителя на живите същества, Брахмджӣ, му даде тези наставления и след това изчезна.

ТЕКСТ 39: Когато Върховната Божествена Личност, Хари, който доставя трансцендентално наслаждение на сетивата на преданите, изчезна, Брахм допря молитвено длани и започна отново да сътворява вселената такава, каквато тя беше преди, заселвайки я с живи същества.

ТЕКСТ 40: И така преди много, много години Брахм, праотецът на живите същества и бащата на религията, започна да следва регулиращите принципи, желаейки благополучие за себе си и за всички живи същества.

ТЕКСТ 41: Нрада, най-скъпият от всички наследници и синове на Брахм, винаги бе готов да служи на баща си. Той стриктно следваше наставленията му и беше образец за безупречно поведение, кротост и контрол над сетивата.

ТЕКСТ 42: О, царю, Нрада доставяше много радост на баща си и пожела да узнае всичко за енергиите на Виу, господаря на всички енергии, защото бе най-великият от всички мъдреци и предани.

ТЕКСТ 43: Като видя, че е удовлетворил баща си Брахм, праотеца на вселената, великият мъдрец Нрада започна да го разпитва подробно, както ти сега ме разпитваш.

ТЕКСТ 44: В отговор на въпросите на сина си Нрада, неговият баща (Брахм) с радост му предаде „Шрӣмад Бхгаватам“ – писание, което допълва Ведите. То бе дадено на Брахм от самата Божествена Личност и съдържаше десет положения.

ТЕКСТ 45: О, царю, великият мъдрец Нрада на свой ред предаде „Шрӣмад Бхгаватам“ на безкрайно могъщия Всадева, който седеше на брега на река Сарасватӣ и потънал в транса на преданото служене, медитираше върху Върховната Божествена Личност, Абсолютната Истина.

ТЕКСТ 46: О, царю, на въпросите ти за появяването на вселената от гигантската форма на Божествената Личност, а също и на другите ти въпроси, ще отговоря подробно, като ти разясня четирите строфи, за които вече стана дума.