ТЕКСТ 19
г паряан медхя-вивикта-втти
садплуто 'дха шаяно 'вадхӯта
алакита сваир авадхӯта-вео
вратни чере хари-тоани
гм – Земята; паряан – като обхождаше; медхя – чисто; вивикта-втти – необвързващо препитание; сад – винаги; плута – осветен; адха – на земята; шаяна – лежащ; авадхӯта – без да се грижи за външността си (за косата си и прочее); алакита – невидян; сваи – сам; авадхӯта-веа – облечен като просяк; вратни – обети; чере – извърши; хари-тоани – които удовлетворяваха Бога.
Докато обикаляше света, той просто изпълняваше дълга си, за да удовлетвори Върховния Бог Хари. Заниманията му бяха чисти и не го обвързваха с никого. Той постоянно освещаваше тялото си, като се къпеше в святите места, въпреки че спеше на голата земя, бе облечен в просешки дрипи и не си решеше косата. Така многобройните му роднини не го разпознаваха, когато го срещнеха.
Първият и най-важен дълг на странстващия поклонник е да удовлетвори Върховния Бог Хари. Когато отива на поклонение, човек не трябва да мисли как да угоди на обществото. Той не бива да обръща внимание на обществените условности и да се тревожи за прехраната и облеклото си. Поклонникът трябва да е погълнат единствено от мисълта, как да удовлетвори Бога. И като освети така своите мисли и действия, благодарение на пътуването си из местата за поклонение той ще може да осъзнае Върховния Бог.