ТЕКСТ 17
ваикрико дева-сарга
пачамо ян-мая мана
ахас ту тамаса сарго
яс тв абуддхи-кта прабхо
ваикрика – взаимодействие на гуата на доброто; дева – полубоговете, или управляващите божества; сарга – сътворение; пачама – пето; ят – това, което; маям – съвкупност; мана – ум; аха – шесто; ту – но; тамаса – на мрака; сарга – сътворение; я – това, което; ту – вмъкната дума; абуддхи-кта – оглупял; прабхо – на господаря.
При петото сътворение гуата на доброто, от която произлиза умът, създава управляващите божества. При шестото сътворение възниква тъмата на невежеството на живото същество, която кара господаря да действа като глупак.
Полубоговете от висшите планети се наричат деви, защото са предани на Бог Виу. Виу-бхакта смто даива сурас тад-випаряя – преданите на Бог Виу са деви, т.е. полубогове, а всички останали са асури. Следователно живите същества се делят на деви и асури. Девите се намират в материалната гуа на доброто, а асурите са в гуата на страстта или на невежеството. Полубоговете, или господстващите божества, отговарят за всички протичащи в материалния свят процеси. Например окото, което е един от сетивните ни органи, е зависимо от светлината, носител на светлината са слънчевите лъчи, а божеството, което управлява слънчевите лъчи, е Слънцето. По подобен начин Луната управлява ума. Всички останали сетива – както тези, които служат за работа, така и тези, с които се възприема информация – също се управляват от отделни полубогове. Полубоговете са помощници на Бога, които се грижат за управлението на материалните дела.
На следващия етап, след сътворението на полубоговете, всички създания потъват в мрака на невежеството. В материалния свят всяко живо същество е обусловено от желанието си да господства над богатствата на материалната природа. И въпреки че е господар на материалния свят, живото същество е под властта на невежеството, т.е. на измамното впечатление, че е собственик на материалните неща.
Енергията на Бога, наречена авид, е факторът, който причинява заблудата на обусловените души. Материалната енергия се нарича авид (невежество), но за преданите на Бога, които са се посветили на чисто предано служене, тя се превръща във вид – чисто знание. Потвърждение за това намираме в Бхагавад-гӣт. Енергията на Бога от мах-м се преобразява в йога-м и се явява пред чистите предани в истинския си облик. По такъв начин материалната природа действа едновременно в три аспекта: като съзидателен принцип на материалния свят, като невежество и като знание. В предишната строфа се каза, че в четвъртото сътворение се създава и силата на знанието. По природа обусловените души не са глупави, но под влиянието на материалната енергия в нейния аспект авид те губят разума си, а заедно с това и способността си да използват знанието по правилен начин.
Под влиянието на гуата на мрака обусловената душа забравя връзката си с Върховния Бог и се оказва обсебена от привързаност, омраза, гордост, невежество и лъжливо самоотъждествяване – петте вида илюзия, които са причина за материалното робство.