ТЕКСТ 33
ева-видхаир ахо-ртраи
кла-гатьопалакитаи
апакитам ивспи
парамюр вая-шатам
евам – така; видхаи – в процеса на; аха – дни; ртраи – нощи; кла-гат – ходът на времето; упалакитаи – по тези признаци; апакшитам – намалява; ива – като; ася – неговата; апи – въпреки; парама-ю – продължителност на живота; вая – години; шатам – сто.
Така неусетно се стопява животът на всяко едно живо същество, дори и на Брахм. Всяко създание живее само сто години според летоброенето на планетата, на която се намира.
Всяко живо същество живее сто години по летоброенето на планетата, на която се намира, и на вида, към който принадлежи. Продължителността на тези сто години може да бъде различна. Най-дълго продължават стоте години на Брахм. Но макар че животът на Брахм е толкова дълъг, с течение на времето и той свършва. Брахм също се бои от смъртта и служи на Бога с преданост, за да се освободи от плена на заблуждаващата енергия. Животните, разбира се, нямат чувство за отговорност, но дори хората, на които това чувство им е познато, напразно пилеят своето безценно време и не се занимават с предано служене за Бога. Те живеят безгрижно и не се боят от наближаващата смърт. Това е безумието на човешкото общество. Лудият не чувства отговорност за живота си. Затова човекът, който до края на дните си не развие чувство за отговорност, не се различава от безумеца, безгрижно опитващ се да се наслаждава на материалния живот, без да мисли за бъдещето. Всеки човек трябва да прояви отговорност и да се подготви за следващото си съществуване дори ако животът му е дълъг като живота на Брахм, най-великото от всички създания във вселената.