No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 17

сджато ме китир врбхи
плвямн рас гат
атхтра ким анухеям
асмбхи сарга-йоджитаи
ясха хдад са
са ӣшо видадхту ме

сджата – докато бях зает със сътворяването; ме – на мен; кити – Земята; врбхи – от водите; плвямн – залята; расм – във водните дълбини; гат – потънала; атха – следователно; атра – по този въпрос; ким – какво; анухеям – е редно да се предприеме; асмбхи – от нас; сарга – творение; йоджитаи – зает със; яся – този, от чието; ахам – аз; хдат – от сърцето; сам – роден; са – Той; ӣша – Богът; видадхту – може да насочи; ме – мен.

Брахм мислеше: Докато бях зает със сътворяването на вселената, потопът е залял Земята така, че тя е потънала до дъното на океана. Какво да сторя аз, който нося отговорност за това творение? Най-добре е да се оставя Всемогъщият Бог да ме води.

Преданите на Бога, които са му близки слуги и са заслужили неговото доверие, понякога изпадат в затруднено положение и не знаят как да изпълнят дълга си. Ала те никога не се обезсърчават. Преданите имат пълна вяра в Бога и Богът сам отстранява всички препятствия по пътя им, за да могат да изпълнят дълга си.

« Previous Next »