ТЕКСТ 23
ити мӣмсатас тася
брахмаа саха сӯнубхи
бхагавн ягя-пуруо
джагарджгендра-саннибха
ити – по този начин; мӣмсата – докато размишляваше; тася – негов; брахмаа – на Брахм; саха – заедно със; сӯнубхи – своите синове; бхагавн – Божествената Личност; ягя – Бог Виу; пуруа – Върховната Личност; джагарджа – отекна; ага-индра – огромна планина; саннибха – като.
Докато Брахм размишляваше заедно със синовете си, Върховната Божествена Личност Виу изрева гръмогласно, сякаш с грохот отекна огромна планина.
Очевидно планините също могат да реват, защото и те са живи същества. Силата на възпроизвеждания звук е правопропорционална на размерите на материалното тяло. Докато Брахм правел догадки за появяването на Бога в образа на глиган, самият Бог потвърдил предположенията му, като изревал с величествения си глас.